ВОМР в Програмния период 2021-2027 г.

В планирането на следващия Програмен период 2021-2027 г. подходът ВОМР остава задължителна част от ОСП и от Програмите за развитие на селските райони, които се подпомагат от ЕЗФРСР, но действието му като част от интегрираното териториално развитие отново се разширява и сред другите фондове.

В Регламент 2021/1060 от 24 юни 2021 година за установяване на общо приложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика е записано, че:

„За да се мобилизира в по-висока степен потенциалът на местно ниво, е необходимо да се засилва и улеснява воденото от общностите местно развитие. То следва да отчита местните потребности и възможности, както и съответните социални и културни характеристики и да осигурява структурни промени, да изгражда капацитета на общността и да стимулира иновациите. Следва да се засили тясното сътрудничество и интегрираното използване на фондовете и ЕЗФРСР за изпълнение на стратегиите за местно развитие. От решаващо значение е местните групи за действие, представляващи интересите на общността, да отговарят за разработването и изпълнението на стратегиите за водено от общностите местно развитие. За да се улесни координираното предоставяне на подкрепа от различните фондове и ЕЗФРСР за стратегиите за водено от общностите местно развитие и да се улесни тяхното изпълнение, следва да се улесни прилагането на подход с „водещ фонд“. Когато ЕЗФРСР е избран за водещ фонд, следва да се спазват правилата, установени за подхода с „водещ фонд“.“

Тъй като ЕЗФРСР е изваден от този Регламент (за ЕЗФРСР ще има отделен Регламент), това от една страна означава, че държавите-членки могат да създадат „обща кошница“ с целенасочено финансиране за ВОМР от различните фондове и с избор на водещ фонд, различен от земеделския, но от друга, налице е риск партньорствата и работата в мрежа по ВОМР да останат само елемент на ОСП, където е поставен по-силен акцент върху селскостопанските и екологичните въпроси и са пренебрегнати териториалните подходи и неземеделското развитие на селските райони. Независимо от това какво ще реши настоящата Европейска комисия, подходът ВОМР е припознат като най-сполучливият инструмент за устойчиво развитие, независимо дали на регионите или на селските райони и вече е съществен, а не допълващ елемент от Политиката на сближаване на ЕС.

ВОМР отново е част от Интегрираното териториално развитие (член 28), наред с интегрираните териториални инвестиции или „друг териториален инструмент за подкрепа на инициативи, разработени от държавата членка“. Водено от общностите местно развитие е описано в член 31, като се запазва многофондовото финансиране. Стратегиите са предмет на член 32, а Местните инициативни групи (Местни групи за действие) на член 33.

Регионалното развитие и сближаване след 2021 г. има фокус върху пет инвестиционни приоритета, формулирани като пет цели:

По-интелигентна Европа: чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия

По-зелена и безвъглеродна Европа: чрез прилагане на Парижкото споразумение и инвестиране в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата с изменението на климата

По-добре свързана Европа: със стратегически транспортни и цифрови мрежи

По-социална Европа: изпълнение на европейския стълб на социалните права и подкрепа за качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване

Европа по-близо до гражданите: подкрепа за местните стратегии за развитие и устойчивото градско развитие в ЕС.

ВОМР е част от последния приоритет – Европа по-близо до гражданите, като освен като подход за развитие на селските райони, инвестиции ще се правят и в градски и регионални стратегии за интегрирано развитие. Водеща роля за разработването на стратегиите и за подбора на мерките, които да бъдат финансирани ще имат съответните градски, местни, общински или други териториални органи или организации. Градското измерение на политиката на сближаване също се укрепва, като 6 % от помощта по линия на ЕФРР се заделят за устойчиво градско развитие и се създава нова програма за изграждане на мрежи от контакти и капацитет на градските власти – Европейската инициатива за градовете. Тъй като ВОМР разширява териториалния си обхват, има предложение Комисията да създаде самостоятелно пилотно Звено за подкрепа на ВОМР на ниво ЕС, което да управлява изграждането и работата в мрежа, транснационалното сътрудничество и създаването на капацитет на всички МИГ във всички фондове.

Подходът ВОМР за периода 2021-2027 г. е припознат и в концепцията за изграждането на т.нар. „интелигентни селища“ (smart villages), която се основава на политическите препоръки на Декларацията от Корк 2.0 „По-добър живот в селските райони“. В Регламента е записано: „За да се укрепи подходът за интегрирано териториално развитие, инвестициите под формата на териториални инструменти като интегрираните териториални инвестиции, воденото от общностите местно развитие, наречено LEADER, съгласно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), или други териториални инструменти, които предоставят подкрепа за инициативи, разработени от държавите членки, следва да се основават на стратегиите за териториално и местно развитие. Същото следва да се прилага и за свързани инициативи като „Интелигентни селища“.“

Доколкото ВОМР остава част от Програмите за развитие на селските райони, то правилата за прилагането му ще бъдат определени и от Проекта за Регламент за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013, който по всяка вероятност ще бъде приет до края на 2021 г.

ОСП ще продължи да се финансира от два фонда в рамките на бюджета на ЕС: Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), чрез който се осигурява пряка помощ и финансиране на пазарни мерки – т.нар. Първи стълб на ОСП, включващ директните плащания за земеделските производители; Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), чрез който става финансирането за развитие на селските райони или т.нар. Втори стълб на ОСП.

Директните плащания, макар и в намален размер за площ, ще продължат да подкрепят доходите на стопанствата и да гарантират устойчивостта на земеделието, поддържането на достатъчно и качествено производство на храни и продоволствена сигурност. С оглед хоризонталните цели за опазване на околната среда, тази подкрепа ще позволи на фермерите да предоставят, в допълнение към производството на храни, жизненоважни обществени блага, като екологични практики, екосистемни услуги, управление на ландшафта и опазване на биоразнообразието. Директните плащания ще продължат да са обвързани с ефективното използване на природните ресурси, равнопоставеност на единния пазар на ЕС, компенсации за прилагането на високи качествени стандарти и екологични изисквания на ЕС и подпомагане на уязвимите сектори.

Вторият стълб на ОСП за развитие на селските райони ще допринесе за изравняването на различията в развитието на селскостопанския сектор и регионите, за укрепване на пазарните позиции на производителите и преработвателите, за насърчаване развитието на икономически, социални и екологични дейности в селските райони, като същевременно се гарантира устойчивото и ефективно използване на природните ресурси, опазване на биоразнообразието, насърчаване на биоземеделието, на иновациите и навлизането на млади и нови хора в сектора. Запазва се финансирането на инвестициите в селските райони от друг фондове и други оперативни програми.

За периода 2021-2027 г., България ще получи средства в размер на над 5 млрд. евро за директни плащания и над 2 млрд. евро за развитие на селските райони.

В Регламента за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове за ОСП са формулирани 3 общи цели и 9 специфични цели, които ще залегнат и в Стратегическия план и в мерките на бъдещата ПРСР у нас.

Член 5 Общи цели

Подпомагането от ЕФГЗ и ЕЗФРСР има за цел допълнително да подобри устойчивото развитие на селското стопанство, прехраната и селските райони и да допринесе за постигането на следните общи цели:

1. да насърчи развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство и да гарантира продоволствената сигурност;
2. да подкрепя грижите за околната среда и действията в областта на климата и да допринася за постигане на целите на Съюза, свързани с околната среда и климата;
3. да укрепва социално-икономическата структура на селските райони.

Тези цели следва да се допълват с междусекторната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен.

Член 6 Специфични цели

Постигането на общите цели се преследва посредством следните специфични цели:

1. подпомагане за достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия Съюз с цел подобряване на продоволствената сигурност;
2. засилване на пазарната ориентация и повишаване на конкурентоспособността, включително поставяне на по-голям акцент върху научните изследвания, технологиите и цифровизацията;
3. подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността;
4. допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него, както и за устойчива енергия;
5. насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух;
6. допринасяне за защита на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта;
7. привличане на млади земеделски стопани и улесняване развитието на стопанска дейност в селските райони;
8. насърчаване на заетостта, растежа, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони, включително биоикономиката и устойчивото горско стопанство;
9. подобряване на реакцията на селското стопанство в ЕС в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето,  включително за безвредна, питателна и устойчива храна, хранителни отпадъци, както и за хуманно отношение към животните.

Стратегическите планове по ОСП на всяка държава от ЕС трябва да бъдат основани на предварителен анализ на местните национални условия и на оценка на потребностите във връзка с основните и специфични цели на новата ОСП след 2021 г. Според проекта за Регламент за правилата за подпомагане за Стратегическите планове, държавите  трябва да включат  анализ на силните и слабите страни и да идентифицират специфични потребности, във връзка с които да бъдат формулирани приоритети и изградени  съответните бъдещи мерки по първи и втори стълб на ОСП (бъдещата ПРСР). Засега в българския Стратегически план за ОСП са планирани следните потребности, определени според 9-те специфични цели на Регламента.