Прилагането на ЛИДЕР започва през 1991 г. като „Инициатива на общността“, започнала с 217 пилотни партньорства (МИГ) и координирана от Генерална дирекция „Селско стопанство”. В началото ЛИДЕР се финансира от трите фонда – Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ), Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА). Целите на ЛИДЕР съответстват на целите на общата политика на ЕС за развитие на селските райони, макар че подходът първоначално не е част от програмите за развитието на тези райони. До момента на присъединяването на България към ЕС има три поколения ЛИДЕР: ЛИДЕР I (1991-1993), ЛИДЕР II (1994-1999) и Лидер+ (2000-2006).
По ЛИДЕР I помощ получават около 17 000 бенефициенти, принадлежащи към най-различни групи – земеделски производители, малки предприятия, асоциации и др., изпълнени са 22 000 проекта, от които 8 500 свързани с развитие на туризма, 3 500 с развитие на МСП и само 3 300 за земеделие, като мнозинството от проектите са малки, свързани с нематериални инвестиции, каквито до преди това рядко са били осъществявани в селските райони. ЛИДЕР II включва 4 мерки – Придобиване на умения; – Програми за иновации в селските райони; – Между национално сътрудничество; – Работа в мрежа и оценка. Основният фокус пада върху мярката за иновациите, за която са похарчени между 71 и 98% от бюджетите. Увеличава се покритието на териториите, обхванати са над 50 млн. души в селските райони на ЕС. ЛИДЕР + е с общ бюджет от 4 187 523 889 евро (заедно с националните съфинансирания) , като най-високи бюджети са в Испания (811 млн.), Франция (546 млн.), Германия (513 млн.), Италия (490 млн.), броят на МИГ се увеличава двойно, покрита е над половината от територията на селските райони в Европа и е обхванато около 1/3-та от населението.
След трите поколения ЛИДЕР, с Регламент на Съвета (ЕС) 1698/2005 г. подходът става задължителен елемент от Политиката за развитие на селските райони (Втори стълб на ОСП) и се превръща от отделна инициатива в хоризонтален приоритет и основна част от тази политика. Фундаменталните правни промени, определящи Програмния период 2007–2013 г., започват с реформата на ОСП през 2003 г., която довежда до промени и в нейните цели в посока на интегриране на секторната (селскостопанска) с териториалната политика (сближаване на регионите). В Регламента са заложени трите стратегически цели на ОСП за 2007–2013 г.: подобряване на конкурентоспособността на селското и горското стопанство чрез предоставяне на подкрепа за преструктуриране, развитие и иновация (Ос 1 в българската ПРСР); подобряване на околната и селската среда чрез предоставяне на подкрепа за управление на земите (Ос 2 в ПРСР); подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на разнообразяването на икономическата дейност в тези райони (Ос 3). Подходът ЛИДЕР е хоризонтална, 4-та Ос, чиято цел е да допринесе към целите на останалите 3 оси именно чрез териториалния подход. Финансирането идва от новия Европейски Земеделски Фонд за Развитие на Селските Райони (ЕЗФРСР). Броят на партньорствата в периода 2007-2013, в сравнение с началото се увеличава над десет пъти до 2 321 МИГ (срещу 217 МИГ през 1991 г.), с общ бюджет от ЕС от 5,5 милиарда евро, или 6% от ЕЗФРСР. Тези средства мобилизират допълнително още около 3 млрд. евро националното публично съфинансиране.
През Периода 2007-2013 г. обхватът на ЛИДЕР достига до 94.8% от общата територия на ЕС, 28.2% от населението на общността и над 140 00 финансирани проекта на МИГ. Информацията, събрана от статистиката показва, че подходът ЛИДЕР е инструмент, който работи добре в различни условия и видове райони и приспособява успешното водене на политика на местно ниво, независимо от големите различия в потенциала и нуждите на районите. В оценката на Европейската комисия и доклада на Европейската сметна палата за ЛИДЕР 2007-2013г. са констатирани значителни подобрения в конкурентоспособността, диверсификацията, качеството на живот и на околната среда в селските райони, включването на групи като жените и младите хора, положителни тенденции в управлението и изграждането на капацитет на местните общности, както и създаването на хиляди нови работни места. Успехът на ЛИДЕР е толкова голям, че извън Европа Световната банка също започва да подкрепя проекти чрез много сходна Движена от Общностите Методика (ДОМ), в 94 държави с общи инвестиции, оценявани на повече от 30 милиарда долара.
В Периода 2014-2020 г. ЛИДЕР/ВОМР е вече отделна мярка (М19) в Програмите за развитие на селските райони и е един от двата инструмента на ЕСИ фондовете, заедно с интегрираните териториални инвестиции, чиято цел е да подкрепят интегрирани подходи за териториално развитие. Подходът ВОМР е избран от европейските институции като ключов за изпълнението на Стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020”. Освен това, ВОМР насърчава ангажираността на регионалните участници и местните общности в изпълнението на различните оперативни програми, тъй като стратегиите вече могат да се финансират и по други фондове. Средствата на ЕЗФРСР за настоящия Програмен период са 100 милиарда евро, като в допълнение страните-членки следва да осигурят още 61 млрд. национално съфинансиране. За ВОМР трябва да бъдат отделени минимум 5% от общия бюджет на фонда, като подходът получава подкрепа също от минимум 5% и от ЕФРР, ЕСФ и ЕФМДР. Местните инициативни групи с одобрени стратегии на територията на ЕС вече са 3075.
Най-съществената разлика между подхода ЛИДЕР и ВОМР са източниците на финансиране. Съгласно Регламент 1303/2013 на ЕС за общо-приложимите разпоредби (РОР) за всички фондове, ВОМР вече може да се финансира от повече от един фонд, като освен подкрепата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), може да реализира и т.нар. многофондово финансиране и от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Втората промяна е обхватът на действие на ВОМР. Подходът се прилага освен в рамките на селските райони, в рибарските райони и на териториите със специфични характеристики, определени в Националната концепция за пространствено развитие – черноморското и дунавското крайбрежие, планинските, граничните и селските територии, териториите в риск, (екологичен, демографски и икономически) и териториите за опазване на ландшафта, природните и културните ценности (финансирани по Оперативна програма Регионално развитие). Третата важна разлика е, че ВОМР разширява действието си и на програмно ниво извън развитието на селските райони и става средство на интегрирания териториален подход, разработен и предложен от ЕК на страните-членки за прилагане през новия Програмен период 2014–2020 г. като част от Политиката на сближаване.
В българското Споразумение за партньорство за периода 2014-2020, в Раздел 3, т. 3.1. „Интегриран подход за териториално развитие“ като инструменти се предвиждат единствено използването на ВОМР за селските райони и стимулирането на устойчивото градско развитие чрез „Региони в растеж“, като ИТИ не се предвиждат, освен целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район. Реализирането на интегрирания териториален подход чрез ВОМР у нас се прилага само за селски райони, отговарящи на спецификите и изискванията посочени в чл. 32 до 35 от Регламент 1303/2013 – на подрегионален териториален принцип, ниво община/група от съседни общини с предвиден обхват на населението между 10 000 и 150 000 жители, като впоследствие обхватът е разширен със селата на някои от градските райони, както и с райони със специфични характеристики, но остава единствено на ниво община/група съседни общини.
