ЛИДЕР/ВОМР в България

Първи Програмен период 2007-2013 г.

В България Лидер стартира като част от ПРСР 2007-2013, с известно закъснение през 2009 година, когато се дава начало на мерките в рамките на четвъртата ос на ПРСР, които имат за цел да се изгради  местен капацитет за прилагането на ЛИДЕР и да се подкрепи изпълнението на местни стратегии за развитие.  Общият бюджет на интервенциите по ЛИДЕР е в размер на 76 988 306 евро. За самото прилагане на Стратегиите са изхарчени 39 248 127,41, което е 73,76% от първоначалния бюджет. Подготвителната мярка стимулира огромен интерес и са  подадени 136 заявления за изграждане на МИГ на кандидати от 181 от селските общини (78% от общините).  Общо по подмярка 431-2 са сключени 102 договора с потенциални МИГ, а от тях са изпълнени 90.  137 общини (60%) от общия брой на общините в селските райони на България, които към този момент са 231, са със създадена Стратегия за местно развитие.

Общо подкрепените стратегии по двете покани са само 35, обхващащи 57 общини, 1112 населени места или 24.7% от селските общини с население от 800 758 души или 25% от населението, и територия от около 25,8 хил. кв. км или 27.8% от територията на селските райони. Липсата на достатъчно средства се явява единствената пречка за постигане на по-високи нива на изграден местен капацитет чрез подкрепа на повече МИГ. В Северозападния район са създадени 6 МИГ, в Северния централен – 3 МИГ, Североизточния – 4 МИГ; Югоизточния – 6 МИГ; Южния централен – 9 МИГ и в Югозападния – 7 МИГ. Само на територията на областите Видин, Кюстендил, Русе, Плевен, Силистра и Сливен не се прилагат Стратегии за местно развитие по подхода ЛИДЕР. Приетият тогава подход е стратегиите да се финансират единствено от ЕЗФРСР, тоест еднофондово, което гарантира по-висока степен на предвидимост и контрол върху разходваните средства, но ограничава бюджетите и лишава местните играчи от възможността за гъвкавост в интегрираните подходи за решаване на различни проблеми.

В програмния период 2007-2013 като част от изпълнението на местните стратегии за развитие са подписани договори по 1 221 проектни предложения. Очевидно е, че МИГ успяват да мобилизират местните общности, като в някои от случаите общият размер на подадените проекти надвишава два пъти предвидените средства.  По информация от МЗХГ общият брой на подадените към МИГ проекти е 1 908 бр. или 140 % от одобрения бюджет по мярка 41. След приключване на оценителните комисии към ДФЗ – РА одобрените проекти са 1 588 бр. До подписване на договор достигат 1 221 бенефициенти. Общо изплатената субсидия по реализираните проекти е в размер на 76 741 501,69 лв. което е  99 % от актуализирания бюджет по мярка 41, а броя изпълнени проекти са 1 170. Анализът на постигане на заложените индикатори показва, че индикаторът за брой проекти, финансирани от МИГ, е изпълнен на 59 % (1221  проекта),  а относно брой финансирани бенефициенти от МИГ изпълнението е на 73% (997 бенефициента). Основен фактор за ограничения принос е и малкото време за изпълнение на проектите, предвид закъсненията на приемите.

Най-много проекти пред МИГ са подадени по мярка 121 “Модернизиране на земеделските стопанства“ – 307 броя и по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ – 291 броя. По мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ са реализирани 60 проекта, по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ проектите са 75, а по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места“ – 56, но по последните две мерки са усвоени най-висок обем от средствата, тъй като проектите са големи. 72% от договорените средства всъщност отиват за проекти по ОС 3 „Качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика“, 27% са за ОС 1 и само 1% по ОС 2. Преобладаващата част от одобрените проекти по мярка 421 „Вътрешно териториално и транснационално сътрудничество“ също подкрепят инициативи, подпомагащи постигането на целите на ОС 3.  Това че голяма част от проектите са насочени към интервенции в обхвата на подобряване качеството на живот се дължи, както на явната необходимост от подобряване на общинската инфраструктура, в която не са правени инвестиции в последните 20 години, така и от факта, че МИГ са силно зависими, включително финансово от общините, на чиито територии работят. Мерките за разнообразяване на икономиката (311 и 312) също се оказват много желани, тъй като голяма част от услугите за населението в селските общини са изнесени в близките градове, поради по-големия брой жители и по-добрата бизнес среда. Трябва да се отбележи, че за разлика от проектите, реализирани по тези мерки от ПРСР на национално равнище (подкрепили основно къщи за гости и ВЕИ), по мерките на МИГ са създадени редица малки и полезни за местните общности бизнес инициативи, като лекарски и зъболекарски кабинети, автомонтьорски, фризьорски и туристически услуги, заведения за обществено хранене, магазинчета, занаятчийски работилници и др.

По отношение на заинтересованите страни и бенефициентите, доклад на МЗХГ за изпълнение на Програмата показва, че стопанският сектор заема най-голям дял в изпълнението на проекти от Стратегиите за местно развитие – 78 % от заинтересованите страни: ЕТ и физически лица, ЕООД, ООД, земеделски кооперации. Следват представителите на нестопанския сектор, които заемат 14 % от изпълнилите проекти по стратегиите: 128 читалища и неправителствени организации. Най-малък дял от заинтересованите страни заема публичният сектор с 68 бенефициента. Тук се включват общини, професионални гимназии, институти, горски стопанства и местни поделения на вероизповедания, които представляват 8 % от изпълнилите проекти по стратегиите. Ниският дял на участие на публичния сектор се отчита като положителен факт, тъй като той се представлява предимно от общините и следователно тяхното влияние върху МИГ не е било толкова високо.

По отношение на заетостта, проектите на МИГ  създават общо 2 609 нови работни места,  като тези в рамките на земеделските стопанства са 998, а тези извън стопанствата са 1611 – туризъм, занаяти, услуги, малки предприятия. Очакваното въздействие по отношение на създаване на заетост не е достигнато напълно, като за това причините са няколко – от една страна инфраструктурните проекти на общините не създават работни места, а от друга – модернизацията на стопанствата и предприятията с цел повишаване на тяхната ефективност и конкурентоспособност влиза в конфликт с целта за повишаване на заетостта. Противоречие, което се запазва и в сегашния програмен период.

Като общо обаче, приносът на ВОМР в развитието на селските райони у нас е оценен като положителен, а изпълнението на подхода – „над средното“ за ЕС. Според Доклад за оценката на ПРСР и ЛИДЕР на Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ от януари 2018 г., „подходът има съществен принос за придадена нетна добавена стойност в подпомогнатите стопанства и създадена добавена стойност на годишна работна единица. Наблюдава се засилване на концентрацията на подпомогнатите стопанства в общия обем на създаваната брутна продукция от земеделие от 69% преди началото на програмния период до 82% през 2015 г. Като цяло подкрепените предприятия в хранителната индустрия успяват до голяма степен да се възползват от помощта, като добавената стойност в този отрасъл нараства забележимо, което свидетелства за повишаване на конкурентоспособността“. Проучване на МЗХГ за целите на доклада, сред общностите прилагали стратегии за местно развитие, показва висока удовлетвореност от резултатите – 79% от анкетираните смятат, че МИГ допринасят за икономическото развитие на териториите; 84% изтъкват подобряване благосъстоянието на региона; 62% – създаване на нови възможности за заетост; 80% – изграждане на местен капацитет като предимства на подхода ВОМР.

Втори Програмен период 2014-2021 г.

Макар че се прилага едва за втори път у нас, интересът към подхода ВОМР продължава да е много висок. Приемът по мярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности” отново е с двегодишно закъснение, като по първа покана са подадени 89 заявления, в рамките на 161 общини. Сключени  са 66 договора за изготвяне на стратегии, на обща стойност 3 366 616,20 лева, които включват  119 общини, обхващащи население от 1 592 743 жители. По втора покана са подадени 44 заявления, включващи територията на 75 общини.  Сключени са 35 договора на обща стойност 1 769 844,44 лева, в които участват 61 общини, обхващащи население от 716 876 жители. Или общо изпълнените проекти по мярка 19.1 за подготвителни дейности са 101, обхванати са 78% от селските общини в България, с територия 74433 км² и население 2,3 млн. души.  Одобрени общо 64 стратегии на местни инициативни групи (при заложени 60 в индикаторите на ПРСР). Предварително определеният бюджет за мярка 19.1 е 4, 766 млн. евро, от които са разплатени 1, 986 евро, като останалите над 2 млн. са прехвърлени към мерките 19.2 и 19.4.

Финансовите средства за изпълнение на проекти по стратегиите също са драстично увеличени – за финансирането на четирите мерки от подхода ВОМР са заделени 131,4 млн. евро само от ПРСР – т.е. двойно повече от преди. Принос към финансирането на стратегиите сега имат и другите оперативни програми – по ОПИК са определени 63,5 млн.евро, по ОПРЧР – 50 млн., по ОПОС – 19,5 млн. и 40 млн. от ОПНОИР или общо за изпълнение стратегиите на МИГ са планирани 304 млн. евро, които ако бъдат изцяло усвоени, ще са 10 пъти повече от средствата за МИГ в предишния програмен период.

Освен че в одобрените стратегии са обхванати два пъти повече общини, териториалното разпределение на МИГ също се увеличава и е по-равномерно в сравнение с първия период.  Единствено областите Видин, Русе и Кюстендил остават без одобрени стратегии, но и там има създадени и работещи МИГ. В Северозападния район сега  действат 8 МИГ с одобрени стратегии, в Северния централен – 8 МИГ, в Североизточния – 9 МИГ, в Югоизточния – 11 МИГ, в Южен централен – 18 МИГ и в Югозападния – 10 МИГ.

Както се вижда от таблицата, повечето МИГ обхващат 2, 3 или дори 4 съседни общини, като тези на територията само на една община са едва 17, четири МИГ включват общини от две различни области. Трябва да се припомни, че от 2010 г. ЕК работи с нова методология за административно деление, като според нея 15 от областите в България се определят като предимно селски, 12 като междинни и 1 като предимно градски район – София област (различна от Софийска област, която е междинна). По предишната методология като предимно селски са определени 20 области, междинни са 7 области, а София област е предимно градска. Тоест, територията, определена като предимно селска в България е намалена с 22.7%, а населението с 19.2%.  Според класификацията на ПРСР 2014-2020, предимно селските райони, определени по европейската типология на „градски-селски“ райони на ниво област (NUTS 3), заемат 54% от територията на България и 37% от населението. Според националната дефиниция, селските райони се определят на ниво община (LAU2) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Тъй като този път ВОМР има разширен обхват, на практика подходът се прилага и в селата на общините от градските райони с изключение на града – център на общината, на територии със специфични характеристики, определени в Националната концепция за пространствено развитие (крайморски, крайдунавски,  планински, гранични, територии в риск), т.е. ВОМР се прилага почти на цялата територия на България, с изключение на София и градовете с население над 30 000 жители.

По-голямата част от МИГ в настоящия период се възползват и от възможността за многофондово финансиране – 39 от стратегиите, освен мерки от ПРСР, съдържат и такива по една или няколко други оперативни програми, само 25 стратегии са еднофондови. Мерки по ОПИК са включили 31 МИГ, по ОПРЧР – 34 МИГ, 8 МИГ ще изпълняват мерки по ОПОС и 12 МИГ по ОПНОИР. В стратегиите на 4 МИГ са включени мерки по абсолютно всички програми и съответно те са и с най-високите бюджети. Всички бюджети на МИГ са близо до предвидения максимум на финансиране по ПРСР, по останалите оперативни програми картинката е по-шарена, като под прага на максимално предвидените средства са мерките предимно по ОПОС и ОПНОИР – в първия случай заради методиката на изчисление по площ (която предвижда огромни средства, съчетана обаче с опасението, че няма да има възможности за бенефициентите да ги оползотворят), а във втория случай поради липсата на опит в проектите, свързани с наука и образование.

По най-важната подмярка 19.2 от ПРСР „Прилагане на стратегии за ВОМР“, според отчета на МЗХГ от юни 2019 г., предвиденият бюджет е 91, 663 млн. евро, с МИГ са договорени 91 482 млн. евро за реализиране на проекти, т.е. теоретично бюджетът е изчерпан почти на 100%. Общо, заедно със средствата по другите Оперативни програми, бюджетите на МИГ са 156,027 млн. евро (или 305,163 млн. лева).

През септември 2021 г. данните на ИСУН показват  средно изпълнение на прилагането на Стратегиите за ВОМР в страната по договорени средства и доста под средното по реално изплатени суми. Както вече се каза, одобрените бюджети на МИГ са общо 305,163 млн. лева. Договорените досега средства за проекти са за 156,757 млн. лева, т.е. едва 51,37% от бюджета. Изплатените средства обаче са само 61,456 млн. лева или 20,14% от бюджета. Изпълнението на самата ПРСР, извън ВОМР също е слабо и най-ниско в сравнение с другите оперативни програми. По договорени средства изпълнението на ПРСР е 63,19% (при 94,72% за ОПИК, 96,26% за ОПРЧР, 108,90% за ОПОС и 102,49% за ОПНОИР). По изплатени средства изпълнението е едва 24,08%  (при 63,25% за ОПИК, 70,68% за ОПРЧР, 44,65% за ОПОС и 63,12% за ОПНОИР).

Ако се сравнят данните за национално изпълнение на оперативните програми чрез ВОМР, най-много подадени проекти на МИГ има по ПРСР – 1 916 (защото присъстват във всички Стратегии), същевременно именно по ПРСР процентно са най-малко сключените договори – 522 или 27,2%. По ОПИК съотношението подадени в МИГ проекти и сключени договори е 56,5%, а по ОПРЧР – 66,3%. Изпълнени договори на МИГ има само по последните две програми. По ОПИК изпълнените договори са 32,6% от бюджетите, а по ОПРЧР – 31% от бюджетите на МИГ.

Източник ИСУН, септември 2021 г.

По ОПНОИР изпълнението по сключени договори е 78,2,4%, а по ОПОС – 60%. Поради спецификата на тези две програми, процедурите по тях, обявени от МИГ са предимно през 2020 г., като допълнителна причина е и многократната смяна на указания от УО, но в крайна сметка проектите са одобрени сравнително бързо на централно ниво и по някои от тях вече има разплатени средства във вид на авансови плащания.

Става ясно, че слабото изпълнение на ВОМР не се дължи на работата на МИГ, тъй като повечето от тях са  провели процедури и прием на проекти по всички мерки, заложени в Стратегиите им. Досега МИГ са провели общо 428 процедури само по мерките на ПРСР, като активни в момента са още 40. По ОПИК приключилите процедури на МИГ са 60 за повишаване капацитета на МСП, 18 за технологично развитие и иновации, активните процедури са 4 и по двете направления.  По ОПРЧР приключилите процедури на МИГ са 87 по ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качество на работните места“ и 82 по ос 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“. По ОПНОИР приключилите процедури са 16, а по ОПОС – приключилите са 14. Основен проблем при прилагането на подхода е забавянето на одобрението на проектите на централно ниво от ДФЗ. До края на преходния период през 2023 г. все още е неясно каква част от бюджетите ще бъдат усвоени и колко проекта изпълнени, като се има предвид и факта, че на всички МИГ е отпуснато допълнително финансиране и предстоят нови процедури и приеми по мерките от Стратегиите.