Историческият облик на община Кнежа е формиран от културните пластове на няколко епохи – Праистория, Античност, Средновековие, Османски период и Освобождение. През различните времена землището на Кнежа е населявано от траки, славяни, прабългари, римляни, келти, гърци. Според историческите източници и намерените артефакти се счита, че територията първоначално се е обитавала от траки и римляни. По-късно от запад дошли илирите, а през трети век пр. н. е. – келтите. След V–VI столетие на н. е. от Искър до Тимок са живеели Седемте славянски племена. След това районът е бил част от Първото и Второто българско царство, населявани от българите до падането им под Османско владичество.
Най-старите археологически находки са от Праисторическия период и ранната Античност. Долината, в която е разположено село Бреница е била обитаема още през каменно-медната епоха през петото хилядолетие пр. н. е., а според някои автори и преди това – през новокаменната епоха или осем хиляди години пр.н.е. Останки от древно селище са разкрити на 8 км североизточно от днешното село в местността Садините, в което са намерени глинена мазилка от жилища, изградени от дърво и плет, оръдия на труда от кремък и камък и много керамика, върху която са рисувани геометрични орнаменти. Археологически пластове на шест праисторически селища, съществували последователно на едно и също място има в т.нар. Кременита могила – обявена за недвижима културна ценност с национално значение според регистъра на НКЦ. Първите две селища датират от последната фаза на късния неолит и са били разрушени от водите на река Искър. След време, в началото на каменно-медната епоха (или халколит/енеолит) на същото място са построени други четири селища, които са непрекъснато опожарявани от неприятели и застроявани отново. В могилата са намерени голям брой оръдия на труда от кремък, камък, кост и рога на различни животни, а също така глинени съдове и предмети на религиозен култ. В местността Лъката има находки на пещи, ями, статуетки, скулптурни изображения и съдове от епохата на ранния енеолит. Обектът е обявен за археологическа културна ценност с национално значение, съгл. чл. 146, ал. 3 от ЗКН и паметник от местно значение, според регистъра на НКЦ.
На югозапад от град Кнежа в местността Кошутаняка също има следи от праисторическо селище. В т.нар. Кошутанска могила е открито погребение, което датира от началото на бронзовата епоха – средата на второто хилядолетие пр.н. е. Положението „хокер“ (свити на дясната си страна скелети, при които коленете се опират в лактите) доказва, че обитателите по тези земи са траките. Селище от ранната бронзова епоха е имало и в местността Кривуля. Тук се изравят останки от жилища, битов инвентар и керамика, също от първата половина на бронзовата епоха. Намерен е и един боен чук, изработен от камък, но с форма на металните от бронз и мед.
По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на Кнежа, за което свидетелстват надгробните могили в периферията на града, в една от които е намерено тракийско въоръжение. Смята се, че това са били тракийското племе трибали. Известни са останките от няколко тракийски селища. Най-голямо и най-богато от тях е тракийското селище, върху което се простира центърът на днешния град Кнежа, където в два обекта са открити съдове от късната желязна епоха. Могилни тракийски некрополи има още много на други места в общината. Най-близо до града са могилите на изток в Пасището, наричани Тумбите. Те са почти унищожени от вземане на глина за правене на тухли. В някои от тях са открити погребения и тракийско въоръжение, но то не е запазено. Четири тракийски надгробни могили, наредени една след друга има в местността Гостиля до Пеев кладенец. Следи от тракийско селище има и около извора Мариновец при село Еница, където се намира керамика, характерна за желязната епоха. Още 12 надгробни могили на траките разположени в старите лозя и смрадликите край село Еница и те са обявени за недвижима ценност с национално значение според НКЦ.
От периода на Римската империя (късна Античност) от I до IV в. сл.н.е., в днешното землище на Кнежа са разкрити няколко селища. Първото от тях обхваща центъра на днешния град Кнежа – от читалището до сградата на общинската администрация, и част от кварталите на запад от тази линия. Това е бивше тракийско селище, което в средата на трети век пр.н.е. е било нападнато и ограбено от готите. За това свидетелстват трите сребърни монетни съкровища, открити в центъра на Кнежа. Тези монети са сечени от името на римските императори от втори до средата на трети век. Едно от съкровищата наброява повече от 2000 монети, част от които днес са експонирани в музея във Враца. Друго селище се намира северозападно от града, в местността Сребрен, където е открита керамика и е имало римска вила рустика, от която са останали каменни колони и капители. Трето селище е открито в местността Върбица, откъдето произхожда част от мраморна колона. Четвъртото селище е в североизточната част на сегашния град, за което свидетелстват натрошени глинени съдове, покривен материал, натрошени римски тухли. При изкопи за парници в зеленчуковите градини е открит и некрополът на това селище. Намерени са погребения с трупоизгаряне, глинени погребални урни с пепел и обгорени кости и една игла за коса, изработена от кост с пластично изображение на женска глава на върха. Петото селище е в местността Маринов геран, където са намерени керамика и монети. Останките от шестото трако-римско селище са в местността Гостиля, северно от шосето в края на землището, където са открити глинени съдове и др. Последните две селища са на римския път от Улпия Ескус при село Гиген за днешния град Плевен.
В местността Захлупен геран и южно от Пресолското кладенче в бранището са намерени още археологически артефакти от Римската епоха. В местността Крайна Бреница, където има няколко извора, има останки от голямо трако-римско селище, датиращо от късната античност. Край село Еница през късно римската епоха също е съществувало селище, за което свидетелства плоча с надпис на латински от времето на император Марк Аврелий Север Александър (3 в. от н.е.). При строежа на нов водопровод през 40-те години на миналия век, в долината на Войнежеца са разкопани остатъци от римски водопровод, което също е доказателство за присъствието на римляните по тези места.
Друго доказателство, че районът е бил част от Римската империя са откритите през 1936 год. в центъра на Кнежа множество римски сребърни монети (денари) от II–III век, от които са запазени едва десет от императорите Антоний и Пий Александър. През 1934 год. е намерена находка от 56 сребърни и бронзови монети на римски императори отново от края на втори до средата на трети век. Те символизират победите на римската армия, щастието на войниците и др., а монетите са сечени на различни места, което значи, че са били в обръщение в цялата Римска империя. Последните по време монети са сечени по времето на Деций Траян (248–251 г.). В местността Струпен (до с. Лазарово) е изкопано гърне със 120 сребърни римски денари от II век. Монетните находки показват развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късно античните градове и местното население. Някои от монетите са открити в ранно славянски селища и са доказателство, че и след заселването на славяните по тези места продължава търговията с римляните и с другите части на империята.
В епохата на Средновековието територията на община Кнежа е била в рамките на Първата и Втората Българска държава. Още със създаването на България от Аспарух, землището на Кнежа влиза в нейните предели, доказателство за което са следите от едно от трите погранични укрепления – Аспарухови валове. Това е т.нар. Островски земен вал, известен като Окопа.
Островският земен вал прегражда равнината между Дунав и предпланинските възвишения на Стара планина. Намира се на 25 км източно от Хайрединския вал. Ровът му е изграден от западната страна. Започва от дунавския бряг от с. Остров, върви по вододела на реките Скът и Гостилица, минава западно от село Враняк и достига до с. Габаре. Дължината му е 58 км. Насипът е широк 12 м и е висок 1,5- 2 м. Ровът е обърнат на запад, с широчина 8 м и дълбочина 1 м. От трите Аспарухови вала само Островският пресича цялата равнина от Дунав до Стара планина. Останалите два преграждат само отделни участъци от нея. Освен това, разстоянието между отделните валове не е много голямо, което изключва възможността те да са свързани с териториални промени и строени по различно време. Поради всичко това, логично е да се приеме, че в случая става дума за една тройна защитна линия, пригодена за отбрана срещу бързоподвижен конен противник от запад. На територията на Кнежа, Островският вал е с дължина от 12,8 км и преминава линейно в северозападната й част.
В района на община Кнежа досега са известни две селища от времето на Първото българско царство (681–1018 г.). Едното е било в центъра на днешния град и неговите останки са в градината пред общинския дом на Кнежа. Второто раннобългарско селище е било в местността Гостиля и останките му покриват културния пласт на трако-римското селище, споменато по-горе. То е обявено за културна ценност с местно значение. Тук е намерена една цяла амфоровидна стомна от глина, по която са гравирани знаци от старо непроучено пиктографско писмо. Край село Бреница са разкопани християнски погребения с предмети и накити от VIII до XI век. Средновековни гробове са открити североизточно и южно от село Лазарово (Струпен) в местността Гръстелниците. Погребенията са от времето на Първото и Второто българско царство. Гробница с надгробен кръст от тази епоха, разположена в с. Еница е културна ценност с национално значение. През времето на Второто българско царство е съществувало вече средновековното българско селище Кнежа. То е заварено от османците с името Къназ или Кънез. Всички други селища на общината също вече са съществували през този период.
По време на Османското владичество е известно, че през XVII век Кнежа е била владение на османския феодал Исмаил и е носела името Исмаил Бунар. В турски документ от 1548 година вместо Кнежа се явява името Исмаил бунар. Във всички открити досега и с по-късна дата османски документи за историята на Кнежа се появява все същото наименование – Исмаил бунар. Най-старият османски документ, в който се споменава село Бреница е от 1479 г. Тук селото е записано като войнаганско и дял от тимар (ленно владение) с 23 домакинства. В един регистър за войнагани и ямаци от 1548 г. от село Бреница са записани 44 българи. Село Бреница се споменава и в кондиката на Етрополския манастир „Св. Троица“ в 1648 г., заедно с изчезналото по-късно с. Ново село, което се е намирало на левия бряг на Искър, източно от Бреница. Село Еница пък е записано в османски документ от 1430 г., където то фигурира като ленно владение с името Аниче. Като ленно владение е записано и село Струпен (Лазарово) в османски документ с дата от 1618 година.
По време на борбите на българския народ за Освобождение, населението на община Кнежа взема активно участие. След започването на Руско-Турската война, на 15. 06. 1877 г. руските войски правят десант при Свищов. В бърз ход на 30 юни от Видин за Плевен през Кнежа преминава 40 хилядната армия на Осман паша. На 6 ноември 1877 г. 3 000 руски войници преминават през Кнежа и установяват българска власт. Наредено е общинско управление с кмет Цветко Вълчов Ролански и помощник кмет Въло Гърков. По същото време в опълченските дружини, които се сражават заедно с руските войски във войната, участват и двама души от Кнежа. Това са Дамян Петров Дамяновски (Ашлака) и Христо Цветков Шарабански (Комитата).
Днес недвижимото културно наследство на община Кнежа включва 11 обекта – недвижими културни ценности, вписани в регистъра на Националния институт за недвижимо културно наследство. Четири от тях са в град Кнежа, пет в село Еница и два в село Еница.
Недвижимите културни ценности в региона от категория с национално значение са четири, които притежават изключителна научна и културна стойност за обществото:
- Праисторическо селище – Кременитата могила, разположено на 7 км. северно от с. Бреница, архитектурно-строителен от Античността и Средновековието;
- 12 могили в старите лозя и смрадликите – разположени в с. Еница, археологически НКЦ;
- Гробница с надгробен кръст, разположена в с. Еница, археологическа НКЦ;
- Родна къща на Стефан Кратуснки, разположена в с. Бреница, кв. 65, парцел I, обявена за НКЦ поради историческата си стойност;
От категорията местно значение са регистрирани 7 обекта:
- Средновековно селище, разположено на 4 км. северно от с. Бреница, обявено за археологическа недвижима културна ценност;
- Антично и средновековно селище, разположено на 4 км, североизточно от с. Бреница в м. „Крайна Бреница“, археологическа НКЦ;
- Праисторическо /раннохалколитно/ селище, разположено на 11 км. североизточно от с. Бреница в м. „Лъката“, археологическа НКЦ;
- Родната къща на Димитър Иванов Бутански, разположена в град Кнежа, кв. 60, парцел VIII, пл. № 2542
- Късноантично и ранносредновековно селище, разположено на 8 км. северно от град Кнежа в м. „Гостиля“, археологическа НКЦ;
- Късноантично селище, разположено на 4 км. северозападно от град Кнежа в м „Маринов геран“, археологическа НКЦ;
- Късноантично селище, разположено на 5 км. западно от град Кнежа, археологическа НКЦ;
На територията на община Кнежа са регистрирани и седем археологически обекта, част от Автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България“. Всички те са археологическа културна ценност с национално значение съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН
- Картон 0300023, град Кнежа, м. Окопа, м. Маринов геран и др. Валове и ровове. Първа българска държава. Комплекс Островски вал.
- Картон 0300084, село Бреница, м. Лъката. Находки на пещи, ями, статуетки и скулптурни изображения, съдове. Ранен енеолит.
- Картон 10001640, Кнежа, На 6.8 км, 27 град. от центъра на Кнежа. Находки – съдове. Първа българска държава.
- Картон 10001637, Кнежа, На 11.3 км, 51 град. от центъра на Кнежа. Находки – съдове. Първа българска държава.
- Картон 10001638, Кнежа, На 9.6 км, 50 град. от центъра на Кнежа. Находки – съдове. Късно желязна епоха. Римска епоха.
- Картон 10001639. Кнежа, На 10.3 км, 52 град. от центъра на Кнежа, 23 дка. Находки – съдове. Късно желязна епоха. Първа българска държава
- Картон 10001632. Кнежа, Обект Конунски дол – р. Гостиля. На 12.5 км, 50 град. от центъра на Кнежа. Обектът попада и в землище на с. Д. Луковит. Находки – керемиди, съдове, тухли. Късна античност. Римска епоха. Първа българска държава.