Музейното дело в Кнежа води началото си от 1968 година със сформирането на комисия за изграждане на музейна сбирка към читалището. През 1969 г. започва събирането на експонатите. През 2007 г. с решение на Общински съвет на Кнежа и на Министерството на културата сбирката е обявена за Общински исторически музей. Към него функционират етнографска и археологическа експозиция както и художествена галерия. Общински исторически музей „Кнежа“ е институция, утвърждаваща се като културен и образователен център, в който се срещат миналото и настоящето на града и се съхранява и обогатява материалното и нематериалното културно наследство.
Музеят започва да функционира официално като музейна сбирка на 11 февруари 1971 г., когато в предоставената на Читалището Кольовска къща е открита първата музейна експозиция. Това се случва под ръководството на Стефан Петров, който още през 1968 г. започва публикуване на поредица от исторически статии за миналото на града, а през 1969 год. стартира и конкретна събирателска дейност за оформяне на музейна сбирка.
През следващите години историческото богатство на музея се увеличава. През 1985 г. Общината откупува сградата и започва нейното реставриране. В новия си вид музейната сбирка е открита на 23 май 1989 год.
В музея се съхраняват над 100 архивни фонда, сред които са стари български и турски документи и вестници, материали за видни личности от Кнежа и родословието на много фамилии, сведения за предприятия, учреждения, организации и др., материали за училища, просвета, култура, сведения за участниците във войните от 1885, 1912-1913,1915, 1941 г., оригинални снимки, негативи, репродукции.
В архивния фонд се съхраняват важни материали за Аспаруховия вал – едно от трите гранични и укрепителни съоръжения в северозападна България; за Кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през ХIV век на територията на град Кнежа.
Експозицията е разположена в две основни зали –художествена галерия, археология и етнография. Етнографската експозиция представя материалната и духовна култура на населението от нашия край, което включва традиционното жилище на българите, предмети от бита –синия, керамични съдове, – традиционни инструменти, хурки, вретена, стан, чекръци, традиционно огнище и др.; основните поминъци – предмети, използвани в земеделието, животновъдството, лозарството; шивашка и плетачна машина и др.; народното облекло и накити – традиционни народни носии, пафт, гривни, обеци, пръстени и др.; оръжия от епохата на Възраждането – пушки, револвер, сабя, кама и нож; оброчен камък.
В художествената галерия са представени икони, картини и произведения на приложното изкуство на творци от Кнежа: Любен Диманов, Асен Крайшников, Петко Шиляшки, Марин Георгиев, Венера Симеонова, Любен Насков, Мими Векова, Стоян Кьосовски, Валентина Рашева, Лидия Шиндлер, Димчо Димчовски, Манчо Милев, Теодор Радков и др.
Проучените и съхранени в Историческия музей археологически артефакти, открити в землището на община Кнежа, са ценен и богат извор за бита на хората, населявали тези земи хилядолетия преди нас. Историко–археологическите проучвания сочат, че на територията на днешната община са разкрити няколко древни селища, датиращи от различни епохи.
Археологическата експозиция включва глинени съдове от XX– VI в. пр. Хр., предмети от камък, рог, кост и желязо от V – I в. пр. Хр., тракийски и келтски оръжия от V – I в. пр. Хр., железен меч, обков на щит, дръжка от железен нож и др., открити в местността Кошутаняка; части от юзда, ножове, щипки за фитил, игли, амулети, връх от стрели, украшения от Римската епоха от I – III в. сл. Хр.; огледала, камбанки, чук, върхове на стрели, ключове от III – IV в. сл. Хр.; глинени съдове и лампи, противотежести за кантар, кантарос, абак, апликации и др. от късната Античност и ранното Средновековие – III – VII в. сл. Хр.; линени съдове,каменна колона, парчета от плочи, делва, керемиди, водопроводни тръби, хромели, воденичарски камъни, надгробни плочи – IV– VI в. сл. Хр.; огнива, части от юзди, брадви, амулети, върхове на стрели, остриета за сгъваеми ножове, дамски украшения и др. от периода на Средновековието.
Важно място в музея заема сбирката картини на световноизвестният художник Любен Диманов, родом от Кнежа. Той е роден на 19 април 1933 г. в Кнежа. През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката. Смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години.
Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сао Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксембург, Копенхаген, Виена и други.
През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България.
Диманов илюстрира и оформя множество книги, за които казва, че са му отворили „пътя към Запада“. Сред тях са: „Алкохоли“ на Аполинер, „Божествена комедия“, „Мисли за самия мен“ от Марк Аврелий, „Метаморфози“ на Овидий, сонетите на Шекспир, „Цветя на злото“ от Бодлер и др. Диманов се проявява и в монументалните изкуства.
