Читалище „Борба 1896“, град Кнежа
Кнежа, ул. „Марин Боев“ №48
п.к. 5835
Председател: Румен Бонински
Секретар: Искра Цанкова
Телефон: 0896 310551
Мейл: borba1896@abv.bg
Сайт: http://www.borba1896.com/
Историята на читалище „Борба“ в град Кнежа обхваща повече от век. На 23.12.1896 г. е основано Народното образователно дружество „Борба”, което през 1929 г. приема името „Народно читалище „Борба“. Така се поставя началото на театралната дейност. Създава се и библиотеката, която през 1904 г. притежава едва 338 книги, но към днешна дата колекцията наброява около 68 000 тома художествена и научна литература, ежегодно се получават и периодични издания – вестници и списания. През 2009 г. библиотеката е една от първите в страната, която в партньорство с Министерство на културата и Община Кнежа печели проект по програма „Глобални библиотеки” – България, като в резултат в читалнята вече има компютърна зала с 6 настолни конфигурации, лаптоп, мултимедия и копирна машина.
През 1920 г. се поставя началото и на хоровата самодейност и след 1923 г. към читалището е сформиран Народен хор. В читалището се осъществяват кинопрожекции и радиопредавания. Важно място заема и танцовата самодейност, като през този период читалищните ръководители се опитват да поддържат детски танцов състав. С годините дейността се развива и обогатява. През 1946 г. започва организираното обучение по музика. Детската музикална школа съществува вече над половин век.
Днес в читалището членуват 178 души. В сферата на школите по изкуства се организират курсове по акордеон, класове по китара, пиано и арфа, активно работи и арт-клуб „Червено“ за изобразително и приложно изкуство. Вокалните състави са представени от камерен хор „Мелодия“ – носител на редица фестивални награди, вокална група „Черно и бяло“, дамското трио „Магия“, детските вокални групи „Сребърни камбанки“ и „Бейби камбанки“.
Фолклорните състави и формации включват три танцови състава за деца и възрастни и две вокални групи за народни песни. Не минава празник на града без участието на фолклорната танцова формация „Гергана”, участниците в нея са над 30 души. Съставът е отличен със сребърен медал от „Балканфолк” в гр.Велико Търново, както и със златен от „Еврофолк”, първа награда и „Златен Орфей” в Приморско. Класическите танци са представени от детската танцова формация „Принцес”, която печели симпатиите на публиката освен с неподправените си грациозни изпълнения и със своята възраст – децата са само на 6 г. Има и две групи за зумба – за деца и възрастни. Читалище „Борба“ организира и обучение на мажоретки от различни възрастови групи.
Читалището е най-известно със самодейните си театрални състави. Театрална формация „Щрих” е създадена през 2006 г. като аматьорска група, а през 2009 г. на фестивала „Звезден прах” получава специалното отличие от Министерството на културата за мюзикъла „Зех тъ, Радке, зех тъ”. В репертоара си формацията има седем постановки, основно от жанра на комедията и сатирата. Детският театрален състав „Светулка“ също се изявява достойно в конкурси и фестивали. Носител е на отличие от фестивала „Лачените обувки” в гр. Берковица и от фестивала на ученическите театрални групи в гр. Русе, а през 2012 г. на седмия национален празник на детско-юношеското творчество „Малкият принц” в гр. Велико Търново грабва всички първи места в различните категории. Тук работи и ученическата театрална студия „Вик”.
Читалище „Борба“ разполага със салон, чиято сцена е едно от местата в града, където хората се събират за срещи, културни събития, концерти и празници, обсъждания и други обществено-политически мероприятия. Читалището е двигател на събитийния туризъм в града, като е основен организатор на различни фестивали: Международният театрален фестивал „Звезден прах“, който е създаден с изключителното съдействие на Министерство на културата и Българската асоциация на аматьорските театри, като отскоро фестивалът е преименуван на Международен фестивал за съвременен театър и пърформанс „Нулева гравитация“, както и на уникалното за града тържество – Фестивал на царевицата. В залите на читалището се представят изложби, нови книги, правят се различни конкурси и състезания по изкуствата.
Читалище “Народно съзнание 1897”, Бреница
Село Бреница,
ул. „Стефан Кратунски“ № 52,
п.к. 5834
Председател:
Николай Кончарски
Секретар: Йорданка Плешковска
Телефон: 09145/23 15
Мейл: nc_ns_brenica@abv.bg
Читалище „Народно съзнание“ в село Бреница е основано на 26 декември 1897 г. в една от класните стаи на училището, където се събрали около 40 от най-будните жители на Бреница и създали просветното дружество. Сред основателите са Александър Косташки, Дочо Дочовски, Кънчо Струпенски, Гено Дреновски. Името „Народно съзнание“ е единодушно прието по предложение на учителя Дочо Дочовски и до днес не е променяно. Читалищното ръководство подело и инициативата за построяване на читалищен дом. През 1923 г. започнал строежът, който продължил няколко години – със собствени средства от театралните представления и други изяви, както и с парите от облигационен заем от 1919 г., с дарения и доброволен труд на бреничани. Сградата е открита през 1931 г., като по това време няма по-масивна и по-величествена постройка не само в околията, но и в окръга.
Една от първите задачи, които си поставя читалищното настоятелство е създаването на общодостъпна библиотека. Първоначалният книжен фонд е от книги, дарени от основателите. Направени са абонаменти за първите вестници и списания. Първият библиотекар е основателят на читалището Дочо Дочовски. След него идват Петко Симеонов, Маргарита Конярска, Савчо Багиловски, Йорданка Плешковска, Поля Бановска и др. Днес библиотеката притежава над 14 240 тома литература и обслужва около 500 читатели годишно. Освен това е средище на културни събития като отбелязването на годишнини на известни български и световни писатели, представяне на нови книги и книги от местни автори, отбелязване на седмицата на детската книга и седмица на четенето. Библиотеката е участвала в проект по Програма „Глобални библиотеки“ – България, както и в Програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, 2020 год. към Министерство на културата.
Сред първите дейности на читалището е и театралната самодейност. През 1898 г. се организира първата любителска театрална трупа, която се помещава в малка стая в училището, където една от стените е вдълбана за сцена. Първата пиеса, която е подготвена и изнесена на бренишка сцена е „Нещастна фамилия“ от Васил Друмев. Първият граждански хор към читалището е създаден през 1942 г. от Димитър Бързаков, евакуиран от София в Бреница. По-късно е сформиран и граждански хор, ръководен от Макавей Павлов, подпомаган от Марин Савчев. През най-активния си период читалищният хор наброява 120 хористи. През 2007 г. по инициатива на читалищното ръководство е сформирана певческата група „Хармония“, която се състои от 12 изпълнителки и две акордеонистки. Изпълнява стари градски песни и обработен фолклор. Първият основател и ръководител на танцов състав е Цветан Горанов. През месец октомври 2007 г. се създава нов танцов състав, който се състои от 13 жени с ръководител Христофор Цонков от гр. Червен бряг. Групата съществува и към настоящия момент.
Днес в читалище „Народно съзнание“ членуват 117 души. Към читалището работят детски и женска фолклорни групи – детските танцови състави „Нашенче“ и „Веселяче“, женската фолклорна група „Звезданке“ и детската вокална група „Камбанки“. Забележителни са инициативите на групата по художествено слово, лятното четене, лятото в библиотеката – „През лабиринта на библиотеката“, „Чети откъси от любима книга на приятели“, „Създай собствена приказка“. От важно значение е и съвместната работа с училището, детската градина в Бреница, както и с обществените институции.
От 2013 г. популярност добива многожанровият фестивал „Бреница пее и танцува“, организиран от НЧ „Народно съзнание – 1897“. В него участват изпълнители и състави от цялата страна. Фестивалът е с конкурсен характер, като участниците се оценяват от специално жури, съставено от творци и експерти в различни области.
Състави на читалището участват и в национални събития като фолклорния конкурс „Заблеяло ми агънце“, който се провежда всяка година около Гергьовден на поляните над Петропавловския манастир край Лясковец. На балканската танцова спартакиада за купа „Търновска царица“, проведена във Велико Търново, читалището на Бреница се представя с танцова формация „Изгряващи слънца“ под ръководството на Иван Одажийски и печели сребърните отличия с изпълненията си на „Дайчово хоро“, „Пайдушко хоро“ и „Копаница“.
Със свои прояви читалището непрекъснато отбелязва важни събития като 155 години от рождението на големия български художник Иван Ангелов, 90 години от рождението на Вера Мутафчиева, 100 години от рождението на народната певица Гроздана Цекова, която е от Бреница и е направила един от първите записи в националното радио, Седмицата на детската книга, Световният ден на болестта на Паркинсон. Наскоро в центъра на селото читалището открива паметна плоча на Екзарх Йосиф, чиито корени също са от Бреница.
Читалище “Изгрев -1897”, село Еница
Село Еница, ул. „Ленин“ № 1, п.к.5837
Председател: Татяна Нинова
Секретар: Валентина Павлова
Телефон: 09143/376; 265; 0884448538
Мейл: izgrev1987@abv.bg
Читалище “Изгрев – 1897” е основано на 20 август 1897 г. година от родолюбиви жители на селото – будни млади хора, възторжени, енергични и влюбени в примамливия свят на знанието, общността и традициите. Оттогава до днес читалището развива дейността си в разнообразни направления на художествената самодейност – театрална, певческа и вокално-инструментална. През 1956 г. започва изграждането на читалищната сграда в съседство с църквата „Св. Атанасий“ и училището „Васил Левски“. Богатата и разнообразна културна дейност винаги е била характерна черта на духовния живот на село Еница с цел запазване и обогатяване на нематериалното културно наследство и сплотяване на местните общности.
Днес в читалището членуват 53 души. Библиотеката съдържа над 10 000 тома литература. Активно работят Кръжок по художествено слово, Коледарска група, Мини театър, Детска танцова формация „Зорница“, Женска вокална група „Яница“. Формациите участват в различни събития като Бабин ден, Трифон Зарезан, Денят на самодееца, Трети март, Осми март, Еньовден, Денят на пенсионера и др. Детската танцова формация „Зорница“ през 2019 г. печели първа награда за на-добър танцов състав на XII регионален фолклорен фестивал „Борован свири, пее и танцува“.
Читалище „Димитър Цонов-1903“, село Лазарово
Село Лазарово,
ул. „Георги Димитров“ 29; п.к.5836
Председател: Петя Гергова
Секретар: Цветелина Спасова
Телефон: 0897731953; 0896834209
Мейл: Chitalishte_lazarovo@abv.bg
Народно читалище „Димитър Цонов – 1903“, село Лазарово – най-малкото село в община Кнежа, е правоприемник на читалище „Народна просвета“, създадено през 1903 г. от родолюбиви жители на района. Началото е свързано с името на будния бренишки учител Спас Ангелов Сеченски, който заедно със свои връстници още през 1870-1871 г. поставя началото на читалищната дейност в село Струпен. През 1907 г. се подготвя и първата „вечеринка“ в селото, в килийното училище. В онези времена нямало кой да играе женските роли, тъй като жените нямали достъп до читалищната дейност, а тези роли се изпълнявали от мъже преоблечени в женски дрехи. Първата жена, стъпила на сцената е Елена Жельова Стоянкинска, която в неизвестна сега пиеса играе ролята на майката, а Иванка Йолова Хиновска била детето.
Плахи са читалищните прояви в началото на века, а по-нататък тежкото време на войните пречи на всякаква дейност от този род. Оживление настъпва в следващите години, когато голяма част от младежите са привлечени за членове на читалището през 1919 г. За театрален салон отново се използва една от стаите на килийното училище. Публиката станала многобройна и представленията се преместили в обора на Асен Симидов, който бил 30 метра дълъг и 9 метра широк – достатъчно пространство да побере любителите на театралното изкуство. Артистите сами се грижели за идеалното почистване на обора преди постановките, а за сцената били използвани наредени едно до друго дървени „магаренца“, върху които се нареждали дъски и така се получавала площадка по-висока от нивото на „салона“. За завеса служи кълчищна черга, а за кулиси – шарени черджета. Публиката сядала на донесени от къщите кирпичи. Подготвянето на такива „постановки“ било трудно, но всичко се вършело с огромен ентусиазъм, най-вече от участниците: Върбан Иванов Кравински, Вельо Иванов Стоянкински, Атанас Николов Ветовски, Иван Дочев Тотков, Петко Христов Кръстьовски, Цоно Пешков Пешковски и др. Дори и по-възрастни се включвали в играта, като Вълко Атанасов Бетовски (с прякор Вълко на чичови).
Условията за театрална дейност чувствително се подобряват през 1922-23 г., когато е построена новата училищна сграда и в нея една от големите учебни стаи се използва за театрален салон, друга до нея – за сцена. Съединява ги портал, който се отваря при представленията, поставя се и завеса, прикрепват се декори. Към читалището се сформира и първата театрална трупа „Росна китка“, в която участват гимназистите, учещи в Кнежа. На сцената се поставят различни пиеси, сценки от живота на селото, от историята и настоящето му, нравоучителни сказки и др. Голям успех имат „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, пиесата на Корнейчук „Платон Кречет“, „Край мътния поток“, „Делба“, „Братя“, „Майстори“ на Рачо Стоянов.
Училищният салон става малък, за да побере всички желаещи. Няма достатъчно средства, но стремежът към просвета и духовно издигане е голям, всеки отделя от оскъдния си залък за това общо дело и замисълът да се построи по-голям театрален салон става реалност. До училището с дарения на жителите се изгражда такъв салон – просторен и с голяма сцена, който се използва за театрални постановки чак до построяването на новата читалищна сграда през 1961 г. В този салон не само се играят масово посетени пиеси, но се уреждат и сказки и реферати, забавления. Подготвяните пиеси се изнасят и в съседните и по-далечните села, като Койнаре, Еница, Лепица, Търнак, Бреница, Попица.
В днешни дни всяка година на 13 май се провежда традиционният празник на селото, посветен на двама негови жители – Лазар Митов и Димитър Цонов, загинали в съпротивата по време на Втората световна война. От 1959 г. селото, което дотогава се е наричало Струпен, взима името на Лазар Митов и днес се казва Лазарово, а читалището приема името на Димитър Цонов. По традиция празникът преминава с митинг-проверка, заря и общоселско увеселение, където своя програма представят и съставите на читалището. На събора хората от това малко китно село не само ядат и пият червено руйно вино, но свири на сред селото (чаршията) селската духовна музика, в читалищния салон се изнасят вечеринки от местните самодейци или гости, концерти, правят се весели забави с много музика и кръшни хора и танци.
Днес в читалището членуват 74 души. Неговите основни задачи са да опазва културно-историческото наследство и традициите, да спомага изграждането на ценностна система у децата като си сътрудничи с учебни заведения, професионални и културни институции.
Читалището развива активна библиотечна дейност, съобразена с интересите и нуждите на жителите на селото. Библиотеката съдейства за създаване и стимулиране на навици за четене у децата от най-ранна възраст, за подпомагане на индивидуалното и официалното образование, както и на самообразованието на различни нива. Към читалището работят Фолклорна група „Струпянка“ и Танцова формация при НЧ „Димитър Цонов“. Чрез привличане на специалисти за техни ръководители художествените им постижения непрекъснато се повишават. Съставите и индивидуалните изпълнители редовно взимат участие в културните събития на селото и общината.
В залите на читалището се организират изложби, посветени на бележити събития и личности от региона. Календарът на читалищните прояви включва участие в културните мероприятия на селото, честване на официалните и традиционни празници, участие в сборове, провеждане на мероприятия, свързани със съхраняването, развитието и популяризирането на местни традиции и обичаи.
През 2021 г. в с. Лазарово се открива етнографска сбирка, поместена в сградата на НЧ „Димитър Цонов“. Тя съдържа автентични предмети като старинни чекръци, часовници, важни документи, тъкачен стан, традиционни одежди, пишещи машини, мастилници и каски от Първата и Втората световна война и др., които проследяват историята на селото.