Спартак Бутански, композитор и музикант
Композитор, музикант и поет. Роден на 31 януари през 1920 година в Кнежа. Автор е на около 3660 произведения, сред които песни, кантати и оперети. Издадени са 32 печатни сборника с песни, в т.ч. химна на Община Кнежа. Написал е и химна на Оряхово и химна на Бърдарски Геран. Спартак Бутански е почетен деятел на читалище „Борба 1896”, автор на фестивала „Златна царевица” в града, създател и дългогодишен ръководител на школата по музика в читалището, на представителния хор „Александров”. Носител е на повече от 80 отличия и награди, както и на орден „Кирил и Методий”, първа, втора и трета степен. През 2020 г. на стената на читалището е поставена плоча в негова памет, а Спартак Бутански е обявен за почетен гражданин на община Кнежа.
Първият му концерт за хармоника е в салона на местната гимназия, когато композиторът е едва 11-годишен. Като студент свири на хармоника в Радио „София“ още в първите години на станцията. След дипломирането си в Музикалната академия, през 1944 г. за кратко работи като консултант към Министерство на културата, но по-късно решава да се върне в родния си град, където развива дейност до края на живота си. Съгражданите му и многобройните му приятели и почитатели го помнят като човек с елегантна външност и привлекателност, с вродена интелигентност и култура, обичащ хората, неуморим и талантлив композитор и песенник, цигулар и пианист, акордеонист и щедър музикант. Повече от половин век учи децата и младите на пеене, участва в самодейните състави и музикалните изяви в селата и градовете на този регион. Често сам пише текстовете на песните си, защото има дарбата на поет и оригинален стихотворец. Сътвореното от него е събрано и отпечатано в книжките: „Отрова си ти, но сладка за мен“, „Тая чаровница, любовта“, „През живота с песен“, „Славим подвига ви“, „Песни от шлагера до кантатата“ и др.
Цветан Пешев, писател
Роден на 21.09.1941 г. в село Бреница, завършва средното си образование в град Кнежа.След това учи журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в списание „Смяна”, агенция София прес, БНР, издателство „Отечество”, ИК „Иван Вазов”. Пише в областта на детския разказ и детската приказка, автор е на новели и повести за възрастни, както и на хумористична проза.
Родителите му са учители в различни населени места в района, чрез които писателят опознава родния си край. Едва единадесетгодишен изпраща първата си дописка до в. „Септемврийче“. На шестнадесет години вече е един от най-изявените дописници на околийския вестник „За богат урожай“. По това време публикува и първия си разказ „Как станах поет“ – в списание „Първи стъпки“, издание на литературно-творческия кръжок „Христо Ботев“. От есента на 1959 г., като войник в Стара Загора сътрудничи активно на военния печат и радио-уредбата на поделението. По време на следването си участва в рубрики на Радио София, вестниците „Септемврийче“ и „Студентска трибуна“, списание „Дружинка“ и „Пламъче“. През 1966 година публикува първата си книга – сборник с разкази за деца „Всеки си има песен“, под редакцията на Емилиян Станев. Други негови книга са „Стъклени скривалища” (разкази, 1969), „Трите златни лъвчета” (приказки, 1980), „Премеждия” (новели, 1984), „Далечната страна Окшотия” (приказки и повести, 1987), „Конят на оградата” (1990), „Коза ли е, риба ли е?” (разкази, 2006). Някои от творбите му са екранизирани – „Трите златни лъвчета“, „Саби и мечове“. Творбите му са превеждани на полски и украински език. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и филмовото сдружение „Филмаутор“. Има публикации във вестник „Стършел“. Носител е на наградата „Чудомир“ за 1999 година.
Критикът Панко Анчев пише за Цветан Пешев: „Трябва да си човек с широко сърце, безкористен, открит, за да бъдеш или участник, или свидетел, или читател на тези истории. Да не говорим пък колко тези качества са необходими за писателя, който ги описва и пресъздава…“.
Любен Диманов, художник
Роден е на 19 април 1933 г. в Кнежа. През 1959 г. завършва специалност декоративно-монументално изкуство в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Негови състуденти са художници като Светлин Русев, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона. Твори в областта на живописта и стенно-монументалните изкуства, но скоро след дипломирането си се ориентира към графиката (вкл. офорт, литография и монотипия), илюстрацията и рисунката.
Любен Диманов е смятан е за модернист и за едно от емблематичните имена на българската графика през 1960-те и 1970-те години. Още от 1961 г. участва в общи художествени изложби и изложби в чужбина: Младежкото биенале в Париж през 1961, 1963, 1965 г., както и графичните биеналета в Будапеща, Краков, Лондон, Любляна, Москва, Рим, Сао Паоло, Флоренция. Първата си самостоятелна изложба прави в София през 1972 г., последвана от изложби в Стокхолм, Париж, Дюселдорф, Цюрих, Лион, Осло, Люксембург, Копенхаген, Виена и други.
През 1974 – 1975 г. Диманов заминава за Лондон, във връзка с илюстрираните от него „Сонети“ на Уилям Шекспир. Установява контакти и с парижката галерия „Рьогард“. Получава покана за работа и от 1976 г. живее в Париж, но редовно се връща в България. Диманов илюстрира и оформя множество книги, за които казва, че са му отворили „пътя към Запада“. Сред тях са: „Алкохоли“ на Аполинер, „Божествена комедия“, „Мисли за самия мен“ от Марк Аврелий, „Метаморфози“ на Овидий, сонетите на Шекспир, „Цветя на злото“ от Бодлер и др. Диманов се проявява и в монументалните изкуства – негови пана могат да се видят в общинския съвет на Плевен и в Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив.
Носител е на множество престижни награди за графика, живопис, рисунка и илюстрация, сред които награда за живопис на Международния център за съвременно изкуство в Париж (1986) и награда за живопис и рисунка от Международната изложба в Довил (1989). Картини на Диманов са притежание на Националната художествена галерия, музей „Албертина“ във Виена, Третяковската галерия в Москва, Националните галерии в Тбилиси и Скопие.
Людмил Георгиев, художник
Роден е през 1962 г. в град Кнежа. Завършва Учителския институт в Дупница със специалност Изобразително изкуство, като от 1987 г. взема активно участие в редица регионални и национални изложби, където показва графика. През 2011 г. стига до уникалната идея да приложи графичната техника монотипия, като за целта използва счупени автомобилни стъкла. Този новаторски метод поставя началото на нов абстрактен период за автора, като в последните години той все повече комбинира различни техники. Людмил Георгиев живее и твори в София, но редовно участва в изложби в родния си град, като представя собствени и на други художници творби.
Негови картини са селектирани за редица международни изложби в Италия, Германия, Австрия, Полша, Сърбия, Македония и Япония. Людмил Георгиев има индивидуални изложби в Париж, Белград, Берлин, Франкфурт и други градове в България и чужбина. Носител е на български и чуждестранни награди. През 2018 г. създава първата по рода си у нас галерия за графично изкуства – Grafikart. От 2017 г., в сътрудничество с Министерството на културата на България на всеки две години организира Национален конкурс за графика – класически техники.
Димчо Димчовски, иконописец
Художникът е роден в Кнежа, средното си образование получава в Горна Оряховица, после учи богословие във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. насам той и неговата съпруга Антония Димчовска създават свои икони, използвайки стари и забравени иконографски техники на старите майстори.
Двамата живеят и работят в малкото планинско село Гостилица. Изработват иконите си в традиционния византийски стил, от миниатюра до императорски икони, използвайки злато, сребро, обков, емайл, перли, полускъпоценни камъни. Димчовски съживяват изгубени технологии като синаийски нимбове, гранаре, гратаре, пробастър, чеканка и др. Имат свое студио за изработка на икони. Инициатори и учредители са на Българското иконографско сдружение, което има за цел да съхрани жива българската иконографска традиция. Иконите на Димчо и Антония са представяни на изложби в Германия, САЩ, Мексико, Колумбия, Кипър, многократно в Италия. По думите на художника, най-вълнуващата за него изложба е била тази в родния му град Кнежа през 2020 г.
Ангел Бонов, астроном
Ангел Бонов е известен български физик и астроном, роден в Кнежа през 1919 г. Завършва математика в Софийския университет и защитава кандидатска дисертация по астрономия. Води много астрономически курсове в университетите в София и Пловдив. Въвежда курс по “Физика на слънцето и слънчевата активност”. Научният му принос е Определянето на 176 годишен цикъл в слънчевата активност. Награден е с орден „Кирил и Методи“, I степен и „1300 години България“. Умира през 1985 г.
Сред най-известните му трудове са „Възгледите за вселената на Йоан Екзарх Български“ (1982) и „Митове и легенди за съзвездията“ (1976). Втората книга е преведена на няколко езика и е изключително популярна и в днешни дни. Авторът систематизира имената на съзвездията, останали от древните гърци, които са възприети в науката и днес. За да ги разберем, необходимо е да се запознаем с легендите и митовете, от които те произлизат. А тези легенди и митове са толкова увлекателни със своята поезия и богата фантазия, че всеки би изпитал удоволствие, когато ги чете. С вещина и умение авторът ни разказва за тази древна митология, като стига до днешното научно състояние на въпросите. Книгата е богато илюстрирана.
В Кнежа са родени и някои от най-известните български спортисти, учени, хора на изкуството:
Гълъбин Боевски – Световен шампион по вдигане на тежести
Валентин Илиев – футболист
Илия Вълов – футболист