Със село Бреница е свързана любима стара градска песен, която хората от всички краища на България обичат да слушат, пеят и дори да танцуват в ритъма й, когато се веселят в компания или на маса. Безброй изпълнители са я пяли и записвали през годините – емблематичния дует за стари градски песни Дуо Нове, народния певец Георги Гоцев от Пирин фолк, Иван Андонов от Сите българи заедно, известния плевенчанин Тодор Върбанов, започнал кариерата си в групата на Емил Димитров и много други.
Песента е известна още през 20-те години на миналия век и е много популярна и до днес с различни вариации на текста – някои дори твърде нецензурни. И макар че в Музикаутор я водят регистрирана с неизвестен автор, според Елка Милачкова – учителка, родом от селото и написала книга за Бреница, най-вероятният автор на текста и музиката е Стоян Миленков. Той е един от най-веселите куплетисти и популярни трубадури на българския светски живот през 20-те и 30-те години на 20-ти век, написал още песните „Ах, Цепелина, оттука мина“ и „Ех, да бех богатско чедо“, както и либретото на първата българска оперета за възрастни „Моралисти“ през 1916 г., по музика на маестро Георги Атанасов. Според книгата на Милачкова, Стоян Миленков през 30-те дори спечелил конкурс на Радио София за стари градски песни. Днес в радиото се пазят четири стари версии на шлагера.
За съжаление, в архивните материали на читалището на село Бреница не е запазено нищо за песента. Там пък смятат, че текстът е написан от някой си г-н Мошев за национален песенен фестивал, но не е ясно дали той има общо със селото или просто е бил на гости там. При всички случаи, песента за Бреница е посветена на времената, когато около селото е имало 12 000 дка лозови масиви и се е правело вино, прославено в цялата страна, а лозята били основен поминък за населението. Влакови композиции с грозде всяка есен заминавали за Германия и Европа, имало и три воденици – очевидно една от тях е възпята в текста, но днес не е оцеляла нито една.
Песента е включена в сборно DVD „Да запеем любимите песни на България“, наред с Химна, Лиляно моме, Рипни Калинке и т.н., издаден от в. „Стандарт“ преди 10 години.
Клипът на песента с кадри от село Бреница:
В село Бреница
С вино карат воденица,
Животът там е същински рай.
Припев: О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Мъжете там са вечно пияни,
А пък жените – лозя небрани.
Припев: О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Да бях аз щъркел
Или друга пойна птица,
Гнездо бих свил си в село Бреница.
Припев: О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.
Вечер щом луната се покаже,
Всеки гледа да намаже от чуждо гадже.
Припев: О, Марияна, моя малка Марияна,
аз ще те чакам чак до зори.