Икономическото развитие на община Кнежа се базира на няколко сектора – водещи са селското стопанство, преработващата промишленост и услугите. Икономическите дейности са предпоставени от природно-климатичните условия (изключително подходящи за едро земеделие), от историята (някои от производствата са заварени и са предимно на приватизирани предприятия), както и традиционните производства, които използват местната суровинна база (храни и напитки). Този икономически профил на общината е част от нейната идентичност.
Броят на нефинансовите предприятия за 2019/2020 г. е 442, като преобладаващата част от тях са микро-фирми с до 9 заети (98,9% от всички) и малки предприятия, които са 29 на брой. Броят на средните и големи предприятия в общината е 5. Трябва да се каже, че по отношение на предприемачеството, това е типична селска община с между 100 и 500 фирми, каквито са и повечето селски общини в България. В общо 65 общини у нас има под 100 предприятия, което прави условията за правене на бизнес неблагоприятни.
Въпреки че община Кнежа има скромен дял в икономиката на област Плевен, произведената продукция за последните две години значително надвишава стойностите на всички други общини в областта. Тя е за 597, 955 млн. лева, като по-голяма е само в община Плевен – 1, 095 млрд. За сравнение в община Белене произведената продукция е за 38, 374 млн. лева, в Гулянци за 45, 167 млн., в Долна Митрополия – за 164, 357 млн., в Долни Дъбник – 104, 191 млн., Искър – 46, 998 млн., Левски – 140, 629 млн., Никопол – 51, 799 млн., Пордим – 46, 018 млн., Червен бряг – 258, 071 млн.
Същото се отнася и за нетните приходи от продажби, които са 708,743 млн. лева. Те са по-високи отново единствено в община Плевен – 2, 817 192 млрд. лева. В община Белене нетните приходи от продажби са на стойност 45, 487 млн., в Гулянци 62, 214 млн., в Долна Митрополия – 242,752 млн., в Долни Дъбник – 105, 207 млн., Искър – 44, 803, Левски – 213, 482 млн., Никопол – 66, 803 млн., Пордим 49, 964 млн., Червен бряг – 345, 115 млн. лева.
По отношение на придобиването на ДМА, общината отново е в челната тройка в областта. За 2019 г. разходите за ДМА са 57, 4 млн. лева, като са съизмерими единствено с тези в Червен бряг – 52, 1 млн. лева и Плевен – 238, 1 млн. Всички други общини са с разходи за ДМА под 20 млн., като най-ниски са те в общините Никопол и Белене – съответно по 6.2 и 6.6 млн. лева. Трябва да се подчертае, че в община Кнежа това са предимно собствени частни инвестиции, тъй като нивото на изплатените средства по европейските фондове на човек е сред най-ниските в област Плевен – по 1009 лева на човек, докато в община Плевен са 2670 лв. на човек, в Белене – 4 762 лева, а в Никопол – 1738 лева.
Добрите икономически резултати на общината се дължат на няколко фактора: наличието на по-големи промишлени предприятия (Олива АД е най-голямото преработващо предприятие за растителни масла в България), както и на развитото едро земеделие – Кнежа е сред първите 12 общини в страната по произведена продукция в селското стопанство, наред с Добрич (селска), община Тунджа, Попово, Каварна, Дулово, Исперих, Сливо поле, Долна Митрополия, Нова Загора, Павликени и Карнобат. Наблюдава се сравнително добра ефективност и на малките и микро предприятията – те произвеждат продукция между 50 и 100 хил. лева годишно – средно равнище за страната. Малките предприятия с продукция под 50 хил. лева са в 139 общини, а микро-фирмите с продукция под 50 хил. годишно – в 103 общини.
Това се отразява положително и на доходите – средната брутна работна заплата в общината е 1067 лв. и е най-високата в област Плевен. В самата община Плевен средната заплата е 990 лева на месец, а във всички други общини е под 1000 лева. Това отново се дължи на частния сектор – там средната заплата е 1 101 лева, а в публичния – 1001 лева. Броят на наетите е общо 2662-ма души, в преработващата промишленост работят 651 души, а в големите и средни предприятия – 834 души. Коефициентът на безработица остава висок – 12,87% при следен 4,2% за страната и 5,37% за Плевен.
Селското стопанство е структуроопределящ отрасъл за община Кнежа. Земеделската земя заема 91, 9% от цялата й площ, като това е сред най-високите показатели за област Плевен, където процентите земеделска земя варират между 80 и 90%, както и за страната. Развитието на селското стопанство е свързано с равнинния характер на територията, качествените поземлени ресурси, както и с традициите на населението в тази сфера. Специфичен фактор за развитието на сектора е и научното обслужване от разположено в общината научно звено – Института по царевицата. Регистрираните земеделски производители са над 200, като голяма част от тях са физически лица, които притежават по-малки като размер стопанства (над 50 дка). Земеделските производители, стопанисващи площи от 100 до 499 дка са 82-ма, а 48 стопанисват площи над 500 дка. На територията на общината има регистрирани 4 кооперации, няколко големи частни стопанства и 130 арендатори – фирми от други краища на страната.
Трябва да се отбележи, че по предварителните данни от преброяването на земеделските стопанства през 2020 г., област Плевен държи първото място в България по средна ИЗП на стопанствата – 97, 5 ха. Следвана е от Добрич със средна ИЗП от 76,5 ха, Велико Търново със 72.2 ха и Враца – 66.7 ха. Най-малка средна ИЗП имат стопанствата в Смолян – 2,8 ха и Кърджали – 3 ха. Средната ИЗП на стопанствата у нас е 33 ха (при 20,8 ха през 2016 г.), което е двойно над средния размер на стопанствата в ЕС от 16,6 ха. Причината за високия среден размер са именно големите стопанства за зърнени и технически култури в Северозападния регион и по-конкретно в област Плевен. Това създава известни икономически диспропорции и на общинско ниво – отглеждат се предимно зърнени и технически култури, намаляват площите за зеленчукопроизводство и тези с трайни насаждения, животновъдството е в упадък. Освен това, механизираното земеделие, което се развива в големите ферми е предпоставка за безработица, изчезване на малките семейни стопанства, продажба на земя и миграция на населението към градовете. Една от задачите на новата ОСП след 2021г. е да разреши противоречието между необходимостта от т.нар. промишлени ферми, които да произвеждат достатъчно и евтина храна и суровини за индустрията и развитието на селските райони, които се нуждаят от диверсификация на дейностите, създаване на работни места и по-високо качество на живот за населението.
В сектора на индустрията на територията на община Кнежа развиват дейност няколко по-големи и редица малки и микро- предприятия. Две от предприятията – Олива АД и АНСДА ЕООД произвеждат рафинирани и натурални растителни масла, като се ползва основно местна суровина – предимно слънчоглед и рапица. Олива АД е най-големият завод за растителни масла в България, като работи за вътрешния пазар и за износ. В общината действат и някои приватизирани бивши държавни предприятия, за които не се използва местен ресурс – електротехнически машини и оборудване (Балканкар), производство на химически продукти и влакна (Антикороза, Фибротех). В сферата на храните и напитки са представени предприятия за производство на брашна, грис, хляб, тестени изделия, сладкиши, безалкохолни напитки, билки.
В сферата на услугите най-добри икономически резултати показва секторът „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“. Данните за броя на заетите лица показват, че този сектор е на второ място след заетите в преработващата промишленост. Към 2018 г. в разглежданата икономическа дейност са заети 466 души, или 20,5% от общо заетите в общинската икономика. Търговията е представена предимно от хранителни магазини, като над 90 % от търговската мрежа в общината е в частния сектор. Предприятията са предимно микро- с брой на заетите до 9 души, т.е. са семейни фирми. Значителният брой автосервизи е свързан и с развитието на транспортните услуги – също много добре представен сектор в общинската икономика. Причината е, че много от големите производители на селскостопанска продукция поддържат собствен товарен автопарк и съответно започват да развиват и собствени транспортни услуги. На територията на общината се развиват товарните вътрешни и международни превози, пътническия и таксиметровия транспорт.
В областта на услугите важно място в общинската икономика заемат юридическите и счетоводните консултации, здравеопазването, фризьорство и козметика, интернет, доставка на горивни и смазочни материали, бензиностанции, строителство и ремонти. Туристическите услуги са по-слабо представени – на територията има три семейни хотела и редица заведения за хранене – ресторанти, бистра, кафенета, пивници. Трябва да се отбележи, че в тази сфера има много голям потенциал за развитие, тъй като заведенията служат за развлечение не само на гостите на общината, но и на младите хора, които живеят постоянно там.