Кнежа е малка община, която се намира в Западната част на Дунавската равнина, в рамките на област Плевен. Простира се на 317,8 кв. км. между реките Дунав на север и Искър на изток, река Скът на запад и Предбалкана на юг. През общината протича още една река – Гостиля, която минава през центъра самия град Кнежа. Пейзажът е типичен за Дунавската равнина – безкрайни зелени и златни полета с пшеница, царевица и слънчоглед. Община Кнежа е един от най-големите центрове на производството на зърнени и технически култури в България, като най-известна е, разбира се, с царевицата си. От началото на миналия век в града функционира единственият по рода си научен институт за отглеждането на тази култура у нас – Институт по царевицата.
Любопитен факт за община Кнежа са екстремните температурни амплитуди – през лятото термометърът се качва над 40 градуса (42,7 °C са е измерени на 20.07.1945 г.), а през зимата пада до под 30 градуса (-35 °C са измерени на 24 януари 1942 г.), нещо което не се наблюдава в съседните райони. Обяснението на метеоролозите е, че територията попада в котловина между три реки, в която климатичните инверсии са чести, а местните хора са нарекли общината „климатичен остров“ в Дунавската равнина. Интересно да се спомене в тази връзка е, че Метеорологичната станция в Кнежа е основана още през 1910 година и е обявена от Световната метеорологична организация към ООН за научно и културно богатство. Само 3 от станциите у нас и общо 70 в целия свят са отличени с това признание.
На територията на община Кнежа има редица природни и културни забележителности, чиито потенциал все още не е достатъчно оползотворен. Природата е запазена, и макар че голяма част от естествената растителност е превърната в ниви, има множество зелени площи и паркове, три язовира – най-големият край с. Еница, в границите на общината попадат части от две защитени зони по Натура 2000, в които се опазват редки видове. Животинският свят е представен от степни видове – зайци, хомяк, степен пор, скачаща мишка, лалугер, намалели са и обитателите на горите – лисица, вълк, дива свиня, сърна. Характерни за птичия свят са диви патици, гъски, гмурци, яребици, пъдпъдъци. Въпреки това, районът има потенциал за развиване на ловен и риболовен туризъм. Тук е и една от най-големите атракции в Северозападния регион – зоопаркът „Гергана“, който привлича множество посетители с разнообразие от екзотични животни, места за отдих и детски площадки.
Макар че е на около 30 км. южно от река Дунав, община Кнежа е определена като територия със специфични характеристики в обхвата на Дунавското крайбрежие, член е на Асоциацията на Дунавските общини и на Организацията за управление на Дунавския туристически район. В културно отношение обаче е периферна на Дунавския културен коридор, тъй като наследството й е по-скоро част от българската историко-географска област и бивша римска провинция Мизия. Във всички селища на общината са открити останки от няколко епохи – тракийска (мизи), римска империя и средновековие (Първа и Втора българска държава), османското владичество. Множество артефакти и документи се пазят в Общинския исторически музей. На територията има и три църкви, строени в края на 19 век, както и два параклиса.
Във фолклорно отношение Кнежа попада в Северняшката фолклорна област, която отново съвпада с Мизия – обхваща цяла северна България без Добруджа. Нематериалното културно наследство е запазено чрез активната дейност на четирите читалища – в самия град Кнежа и в селата Бреница, Еница и Лазарово. Всички читалища имат по няколко фолклорни състава, които участват в различни национални и международни конкурси. В общината ежегодно се провеждат и по няколко големи събития: Рок фестивал – Кнежа, Международен фестивал на аматьорските театри „Звезден прах”, Регионален фестивал за художествена самодейност “Бреница пее и танцува”, Регионална среща – надпяване “Песен се носи над равнополе“ и др. В селата са запазени редица обичаи, празници както и традиционни рецепти. Природните дадености – плодородната равнина, ландшафтът, близостта до Дунав и културното наследство на българи, римляни и траки, запазеният интерес към фолклора определят специфичното развитие и идентичност на мястото.
Бизнес-профилът на община Кнежа е предимно селско-стопански, с множество регистрирани земеделски производители и фирми занимаващи се със зърнопроизводство. Търговията и услугите заемат съществена част от икономиката, а в индустрията водещо е производството на храни и напитки, както и химическата промишленост и машиностроенето. Нефинансовите предприятия в общината са 442 на брой и повечето от тях са микро-, с под 9 заети, на територията функционират и няколко по-големи предприятия. Средната заплата в последните две години е 1067 лева – по-висока от средната за подобни малки общини и най-високата в област Плевен. Освен събитийния туризъм, на територията засега не се развиват други форми на туризма, за които има потенциал. Все пак, в града има три нови модерни семейни хотела и множество заведения за хранене – ресторанти, бистра и кафенета. Образователната система е осигурена от 6 общообразователни училища и 2 професионални гимназии (по земеделие и по механо-електротехника), а здравеопазването – от една общинска многопрофилна болница (МБАЛ-Кнежа ЕООД) и индивидуални лекарски практики, както и чрез множество социални услуги. Всички населени места са електрифицирани и водоснабдени, канализация обаче има само в град Кнежа.
Населението на община Кнежа през 2020 г. е 11 894 души, като 9 149 живеят в общинския център. За съжаление, както при повечето общини в България, тук се наблюдават процеси на застаряване и намаляване на населението. Основната част от хората (91%) се самоопределят като българи, на второ място е ромската етническа група (7,8%), а 0,5% се самоопределят като турци. По-компактно ромско население има в град Кнежа и в село Еница. С висше образование са 10,5.%, със средно – 43,9%, а с основно – 28,8%, като неграмотните са едва 1,2%, т.е. образователното равнище е сравнително добро.
Общината се състои от 4 населени места – град Кнежа и селата Бреница (на 9 км. от общинския център), Еница (на 14 км.) и Лазарово (на 10 км) – всички на юг от града. Кнежа е сред 95-те средно урбанизирани общини (междинни) в България, за разлика от типично селските и предимно градските общини. Определена е и като община в развитие. На територията действа Местна инициативна група – МИГ Кнежа, съществуването на която е условие за устойчивото й развитие.