Град Кнежа е административен и стопански център на едноименната община и е разположен централно и спрямо територията й. Той е от категорията „малки градове с микрорегионално значение“. В момента населението му е 9 149 души, а площта – около 8 кв. км.
В близкото минало Кнежа е най-голямото село в България и получава статут на град с Царски указ на 23 ноември 1943 г. През 1874 г. през селото е минал прочутият унгарски пътешественик Феликс Каниц, който пише, че живеещите по това време в Кнежа селяни обработвали 196 хил. дка земя. В по-ново време обработваемата земя е достигала до 250 хил. дка – най-голямото землище на територията на страната. И сега основен поминък за населението в града остава земеделието, а землището на Кнежа включва 170 – 180 хиляди декара плодородна земя. Всички по-големи предприятия за зърнени култури, преработка на олио, хлебни изделия, безалкохолни напитки, химически препарати, машиностроене и др. са съсредоточени в общинския център, както и голяма част от услугите в общината.
За името на Кнежа има две теории. Според едната, то произлиза от славянското название за владетел, племенен вожд – „княз” (кненз, кназ). В официалната османска документация, както и в географските карти от XVI, XVII и XVIII в. често се среща названието „Кнежа”, „Кнезе” . Другата теория е, че името идва от кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през XIV век на територията на гр. Кнежа. Смята се, че замъка на фамилията се е намирал до т.нар. Голяма чешма, а от рода на Кнежевич произлизат и родовете на Парчевич и Пеячевич. Според Константин Иречек, от предоставените му архиви от граф Юлиян Пеячевич става ясно, че замъкът Кнеже е бил построен на мястото на съвременния Кнежа. Нещо повече – въпреки преименуването му от османската администрация в Исмаил бунар, в официалната западноевропейска картография селището запазва своето първоначално име „Knese“, така то е отбелязано и върху фрагмент от картата „Regnum Bulgariae“ от Йохан ван дер Бруген, отпечатана във Виена през 1737 г.
Селището съществува от най-древни времена. На югозапад от града в местността Кошутаняка има следи от праисторическо селище, наблизо е и така наречената Кошутанска могила, в която е открито погребение от началото на бронзовата епоха от края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. Селище от ранната бронзова епоха е имало и в местността Крѝвуля (Загра̀дена лива̀да) на север от Кнежа. През цялата желязна и късноримската епохи районът е обитаван от тракийски племена, като най-голямото тракийското селище е под центъра на днешния град Кнежа и е продължило да съществува до IV век от н.е. Свидетелство за присъствието на траките по тези места са четирите тракийски надгробни могили, наредени една след друга в местността Гостиля до Пеев кладенец. Тракийски могили има и в местностите Сова̀та, Па̀цово бра̀нище, Дебѐло бъ̀рдо, в Тата̀рски тра̀пища, срещу Ла̀мбов дол и извора Кукута̀нец и др. В града са открити монети на много от римските императори, като в музея на Враца се намират 872 сребърни монети от Кнежа, друга част са в Историческия музей на града. В местността Сребрен е имало римска вила рустика и от нея са запазени каменни колони и капители. Останки от друго тракийско селище, съществувало и през римската епоха са открити в местността Гостиля — на 8 км северно от Кнежа при река Гостѝля. Някои от тези селища са обслужвали римския път от Улпиа Ескус за Монтана.
В района на Кнежа засега са известни две селища и от времето на Първото българско царство (681–1018 г.). Едното е било в центъра на днешния град и неговите останки са в градината пред община Кнежа. Второто раннобългарско селище е било в местността Гостиля и останките му покриват културния пласт на трако-римското селище. През времето на Второто българско царство е съществувало вече средновековното българско селище Кнежа с името Къназ или Кънез.
Днес Кнежа е малко градче със съвременна визия, разположено насред ниви с пшеница, жито и зеленина. През центъра протича река Гостиля, има поддържан малък парк, тук са разположени сградата на общината, читалището, музея, търговската улица и пазара. Архитектурата е смесица от стари къщи, жилищни блокове от времето на социализма, сгради-паметници на културата. Част от улиците и площадите са реновирани по проекти от европейските фондове. В града има болница, няколко училища и детски градини, църква, обществен транспорт, спортни бази, плувен басейн, осигурени са всички важни услуги за населението. Празникът на града е на 23 ноември.
Редовно събитие в Кнежа е традиционният панаир, който се провежда в края на месец август всяка година и на който присъстват творци на изкуството и други известни личности. В града се организират множество други културни събития и фестивали, има и самодеен театър, който се изявява на сцената на читалище „Борба 1896“.
Разстоянието от София по автомагистрала Хемус до Кнежа е 148.2 км., и с автомобил се взима приблизително за 2 часа и 20 минути. Между столицата и Кнежа има директна автобусна линия София-Кнежа, както и още две автобусни линии: едната минава от София през Враца и Кнежа до град Искър, а другата от София през Правец, Червен бряг, селата Еница и Лазарово, град Кнежа и стига до Оряхово. Разстоянието до областните центрове Плевен и Враца е съответно 47 км. и 59 км. Най-близко разположеният граничен пункт е Оряхово на 33 км. Най-близката гара е в град Червен бряг, който се намира на 26 км. от Кнежа, през която минава железопътната линия София-Варна. До гарата има автобус от град Кнежа.