Село Бреница се намира в Дунавската равнина, на 9 километра южно от град Кнежа. Разположено е от двете страни на голяма падина с извори. На 7 км от селото, в посока Плевен, тече река Искър, което създава добри предпоставки за риболов и лов – местността е богата и на полезен дивеч. Землището на Бреница възлиза на около 85 000 дка, като от тях обработваема площ е около 65 000 дка. В миналото в селото е имало големи лозови масиви – над 15 хил. дка и то е било известно с винопроизводството си, откъдето идва и популярният шлагер „В село Бреница с вино карат воденица“. За съжаление, днес от тази традиция не е запазено нищо. Основен поминък, както и в цялата община, е производството на зърнени и технически култури. В последните години земята се стопанисва най-вече от големи арендаторски фирми и по-малки местни фермери. Дейност развиват шивашко предприятие, мебелен цех, няколко ферми за овце и крави. През 2021 г. населението е от 1596 жители.
В стари документи селото се споменава с името Браниче, като се смята, че то произхожда от глагола браня и означава бранница (място, което се отбранява), тъй като в селото не са стъпвали поробители. Според друга теория на проф. Константин Попов, името Бреница идва от старобългарската дума БРЕНЫ (бренье) – кал,тиня,мочур, блато, което пък го свързва с местоположението и заблатяването на почвата при дъжд. И двете имена Браница и Бреница са със славянски корен, което е доказателство, че селото е старо славянско селище.
Най-старото селище в землището на Бреница датира от новокаменната епоха от преди осем хиляди години. Останките му са разкрити на 8 км североизточно от днешното село в местността Садините – незаливна крайречна тераса до левия бряг на р. Искър. Другото праисторическо селище е в Кременитата могила, културните напластявания са останали тук от шест праисторически поселища, съществували последователно на едно и също място. Някога р. Искър е текла близо до Кременица и я е ограждала с водите си от север, изток и юг. И сега тези места са заблатени. Достъпът е бил само откъм запад, като жителите са прокопали канал, по който е текла вода реката. Освен с канал селището е било обезопасено и с дървена палисада.
През бронзовия период от североизток идват траките. Районът е осеян с повече от двадесет тракийски надгробни могили, но нито една от тях не е изследвана. В местността Крайна Бреница, където има няколко извора, са разкрити останки от голямо трако-римско селище, датиращо от късната античност. В местността Струпен пък е изкопано гърне със 120 сребърни римски денари от II век. Днешното село Бреница е основано на сегашното си място още през времето на Първото българско царство (681–1018 г.). На височината източно от селото, (машинния двор на бившето ТКЗС) е некрополът на това селище. Намерени са християнски погребения с предмети и накити от VIII-ми до XI-и век. Селото е заварено от османските поробители с днешното си име в края на XIV в. Най-старият османски документ, в който е записано село Бреница е от 1479 г.
Днес Бреница е сравнително голямо и добре уредено село, повечето улици и площада пред общината са асфалтирани и реновирани по европейски проекти, къщите са с водопровод и електрифицирани. Всички мобилни оператори имат покритие. Автобусен транспорт свързва селото с останалите населени места.
Бреница се управлява като кметство, в селото има детска градина и основно училище, основано още през 1860 г., компютърен клуб, клуб на пенсионера, в центъра са разположени малък парк за отдих и почивка, детски кът за игра, магазини и заведения. В селото има двама общопрактикуващи лекари, а най-близката болница е в Кнежа. В Бреница има ловно-рибарска дружинка, както и детски футболен клуб. Културният живот се ръководи от читалище „Народно съзнание“, създадено през 1897 г., на сцената на което се провеждат певчески и танцови фестивали. Църквата „Възнесение Господне“ в Бреница е построена през 1870 г. с доброволен труд и средства от дарения. В двора ѝ е изграден паметник на загиналите във войните. Съборът на селото е на Спасовден, когато е и празникът на храма – 40 дни след Великден и винаги се пада в четвъртък. За празника кметството осигурява безплатна курбан-чорба за всички, състави на читалището и училището са отговорни за културно-музикалната програма, прави се водосвет и се четат молитви за плодородие и здраве. Хората в селото живеят задружно и честват заедно всички официални празници, като за Лазаровден, Великден, Трети март, Деня на детето, Коледа и др. с художествена програма на площада обикновено се включват най-малките жители на селото – децата.