Село Еница е най-южното населено място в община Кнежа и е на 14 км. от общинския център. Разположено е в котловина, а през него минава малката рекичка Енишка бара, която се влива като ляв приток в р. Искър, в близост е и язовир Еница, който е известен с възможностите си за риболов.
Землището на Еница е с площ от 33 331 дка плодородна земя, а основен поминък отново е отглеждането на зърнени и технически култури. Селото е изцяло електрифицирано, по проект е изградена и нова водоснабдителна мрежа. Главните улици са асфалтирани и осветени. Всички мобилни оператори имат покритие. Автобусен транспорт е осигурен до останалите населени места. Населението на Еница през 2021 г. е от 827 жители.
За името на селото съществуват няколко версии – едната е, че е кръстено на млада жена със същото име или идва от мъжкото Еньо, което се свързва с легендата, че в селото са правили оброк на празника Еньовден. Другата версия е, че названието произлиза от турското „Ени-кьой“, което значи Ново село. Това пък е във връзка с факта, че през 18 – 19-ти век селото се е разполагало в долината на местността „Ценов геран“.
В района има множество непроучени праисторически и тракийски селища. Повече от петнадесет тракийски надгробни могили се издигат в землището на Еница – някои от тях с имена на местностите или собствениците на имотите, в които са открити – Бекрѝевец (четири могили), Въ̀шкови могили, Гачовска могила, Голата могила, Киркова, Нейкова, Пресѐчена могила, Обро̀ка и др. Следи от тракийско селище има и около извора Мариновец, където е открита керамика, характерна за желязната епоха. През късноримската епоха в района на днешното село е съществувало римско селище, за което свидетелства плоча с надпис на латински от времето на император Марк Аврелий Север Александър (3 в. от н.е.). При строежа на нов водопровод през 40-те години на миналия век, в долината на Войнежеца са открити остатъци от римски водопровод, което също е доказателство за присъствието на римляните по тези места.
Село Еница е основано през българското средновековие. Наблизо е Аспаруховият Островски вал, на който археологически разкопки са правени преди 10-тина години. През землището на селото е минавала границата между Източна България и Видинското царство, за което свидетелстват стражевите могили на близкия хълм. Турците са го заварили с днешното му име в края на XIV-ти век. По време на османското владичество селото няколко пъти е променяло местоположението си. Едно от местата е при Дренова туфа, а друго в местността Манастирище. И на двете места има основи от стари църкви или параклиси. Село Еница се споменава и в кондиката на Етрополския манастир от 1648 г. Над селото в дъбовите гори е имало два манастира. В селото е основат революционен комитет от Васил Левски.
В днешни дни Еница е кметство, в селото функционират детска градина, училище, читалище с библиотека и богата културна програма, населението се обслужва от един общо практикуващ лекар и един зъболекар. Църквата „Свети Атанасий“ е построена в периода 1941/1944 г. на мястото на старинната църква от времето на османското владичество с изключително ценни икони. През 2008 г. църквата е ремонтирана с европейски средства. В селото има и чешма – Паметник на загиналите във войните през 1912 – 1918 г. Съборът на селото е на 14-ти май, а на 24 юни се празнува Еньовден и се прави курбан-чорба за жителите.