Село Лазарово е най-малкото населено място в община Кнежа – жителите му наброяват само 322-ма души през 2021 г., а землището му е от 22 844 дка. Разположено е на 10 км. южно от общинския център върху два хълма от двете страни на малка рекичка, която местните хора наричат „барата“ или Струпненска бара. Предишното име на селото е именно Струпен. Правят впечатление чистите улици, спретнатите дворове и зелените пространства – през миналата 2020 г. центърът е залесен със 110 дръвчета смърч, а през 2019 г. по европейски проект е построена нова детска площадка.
Отглеждат се основно зърнени култури, почвите са плодородни, добивите са високи, но земята се обработва предимно от арендатори. Повечето млади хора намират препитанието си в съседните градове. Няколко ферми все пак се занимават с животновъдство – кози със стада от 150 и над 200 животни, овцеферма с около 150 животни, няколко стада с говеда. Около селото има и лозя, растат и много черници, от които местните варят ракия (дудовица). В селото няма детска градина, нито училище, работят само читалището „Димитър Цонов – 1903“ и църквата „Свети Архангел Михаил“, има и Клуб на пенсионера за около 60 човека.
Името на селото идва първоначално от старобългарската дума „стропъ“ и означава стръмен дол, стръмнина, както и покрив, струпване. Алтернативно предание разказва, че селото носи името на Струпан войвода – борец против османската власт от този край. След 9-ти септември 1944 г. населеното място е преименувано на партизанина Лазар, който е родом оттам.
В района има няколко археологически находки – при Рачово езеро са намерени следи от голямо тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.н.е. , а от римската епоха около Горното езеро е открито римско селище и светилище, от което са останали оброчните плочи с изображения на почитаните божества. В селото са намирани и множество римски монети – през 1912-та г. в градина е открито глинено гърне с 11 сестерции на императорите Домициан и Траян, а през 1962 г., при прекопаване на лозе е открита колективна находка от 125 денари на Римската република и император Октавиан Август. Средновековни гробове има в местността Гръстелниците, като погребенията там са от времето на Първото и Второто българско царство.
В днешно време в селото са запазени някои от изконните български празници като „Традиционната национална вечер“, която се провежда всяка година в навечерието на 3 март. Тогава бабите вадят от скриновете старите носии, с които навремето са се кипрели по празници техните майки и баби. Организира се конкурс за най-оригинална носия, надпяване и надиграване. Съборът на селото се празнува на 21 ноември – Архангеловден по стар стил.
Най-известното събитие в село Лазарово е националното офроуд състезание за тежки машини „Без път“, което се организира през месец май в продължение на 12 години (до 2019 г.). Събират се състезатели от цялата страна и публика от 4-5 хиляди човека. Организатор е кметството, което разчита по този начин селото да добие популярност, за да бъдат привлечени инвеститори и предприемачи и да се отворят възможности за работа и реализация на младите хора. В момента състезанието е спряно заради пандемията.