Портал Кнежа | Защитени територии и видове
917
page-template-default,page,page-id-917,page-child,parent-pageid-570,ajax_fade,page_not_loaded,,qode_grid_1300,qode-content-sidebar-responsive,qode-theme-ver-13.6,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.4.5,vc_responsive
 

Защитени територии и видове

На територията на Община Кнежа има две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие – Защитена зона за местообитанията „Река Искър“ с идентификационен код BG0000613, части от която попадат в землището на село Бреница  и Защитена зона за местообитанията с идентификационен код BG0000627 „Конунски дол“, която е в землището на град Кнежа.

Река Искър BG0000613


Карта Натура 2000

Защитената зона по Директивата за местообитанията е обявена с решение на МС през 2007 г., с актуализация през 2009 г., одобрена е през 2021 г., като границите й са разширени през 2016 г. Обхваща общините Кнежа, Долна Митрополия, Искър, Червен бряг и Гулянци, всички в област Плевен. В община Кнежа зоната е разположена по поречието на река Искър  в източния край на общината, в нея попада  малка част от землището на с. Бреница. Село Еница отстои от защитената зона на около 6 км., село Лазарово на 5 км., а Кнежа – на 6 км.

Зоната е представителна за Дунавската равнина, а местообитанията могат да бъдат групирани като горски, тревни и водни с преобладаваща крайречна растителност. Обект на защита са: алувиални гори, естествени еутрофни езера, крайречни смесени гори, папонски и евро-сибирски степни гори, балкано-панонски церово-горунови гори и мизийски смесени термофилни дъбови гори, мизийски гори от сребролиста липа, отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества, панонски льосови степни тревни съобщества, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. В най-лошо природозащитно състояние са крайречните гори. Това се дължи на превръщането на огромни площи гори в земеделски ниви, започнало още след 1919 г., на разпокъсването в днешни дни на малки частни парцели от горски имоти и тяхното неподходящо стопанисване, зачестяване на бракониерските сечи, замяната на автохтонните видове с други, съставени от по-приспособени и агресивни, включително и инвазивни, дървесни, храстови и тревни видове. На изчезване са бялата върба, черната топола, полският бряст. Унищожаването  на горите в района може да се компенсира чрез залесяване на естествените видове.

В зоната се опазват 10 вида риби – балкански щипок, високотел бибан, ивичест бибан, горчивка, малка вретенарка,распер, черна мряна и др.; 9 вида земноводни и влечуги, сред които два вида жаби – жълтокоремна и червенокоремна бумка и три вида костенурки – обикновена блатна, шипобедрена и шипоопашата костенурка; 5 вида бозайници – видра, добруджански хомяк, лалугер, пъстър пор, степен пор, 11 вида прилепи – голям нощник, голям подковонос, дългокрил прилеп, остроух нощник, широкоух прилеп, южен подковонос и др.

Целта на създаване на зоната е запазването на естественото състояние на природните местообитания и видовете, включително и на естествените условия на средата. Зоната е подходяща за любителите на екологичния туризъм.

 

 

Конунски дол BG0000627


Карта Натура 2000

Защитената зона е по Директивата на местообитанията и е с обща площ 7 790.63 дка. Приета е с решение на МК през 2010 г., обявена е през юни 2021 г. Разположена е на североизток от град Кнежа, като обхваща и землищата на с. Гостиля, община Долна Митрополия и с. Долни Луковит, община Искър. Това е остатък от девствената територия на льоса от плато „Равнището“. В близост няма други степни съобщества, нито селища. В западната си част, територията се използва за паша – местността „Маринов геран“, а източната се коси механично.

В зоната се опазва местообитанието Панонски льосови степни тревни съобщества, основна заплаха за което е превръщането на земите в земеделски. От животинските видове се опазват бозайници: Добруджански хомяк; Лалугер; Пъстър пор; Степен пор. Обект на опазване са и пъстър смок и Шипоопашата костенурка. В последните години в Конунски дол е открито находище на рядък вид растение, типично за степите – унгарски карамфил (карамфил Диантус, божествено цвете), който досега има само още едно находище у нас – край Побитите камъни. Цветето е известно с лечебните си свойства.

В зоните са забранени карането и състезания с моторни превозни средства извън съществуващите пътища, движение на мотоциклети, ATV и бъгита.

На територията на община Кнежа и извън зоните се срещат защитени растителни видове – конски кестен и вековен дъб, като има две защитени вековни дървета: Летен дъб в местността „Кукутановец“( заповед № РД-861/30.09.2010 г.) до град Кнежа в лесопарка „Гергана – дървото е на 300 години, с височина 22 м и диаметър 1,3 м; Летен дъб в местността „Около село“ ( заповед № РД-607/28.08.2015 г.) до село Лазарово. Дървото е на възраст около 400 години, високо е 25 м и е с обиколка на ствола 5.10 м. Общината е населявана и от някои редки видове птици: северен мишелов, голям гмурец, малък гмурец, голям воден бик, малък воден бик, черношипа ветрушка (керкенез), водна зеленонога кокошка, ливаден дърдавец, малка бекасина, пчелояд, земеродно рибарче, синявица (синя гарга), поен кос (черен дрозд) и др., които са обект на наблюдение от еколозите.

Природолюбителите туристи могат да се насладят и на забележителности, които са в близост до Кнежа: Защитена местност „Мариновец“ в община Червен бряг, в която цел на опазването е забележителен ландшафт, създаден е лесопарк с места за пикник; Защитена местност „Калугерски град – Тополите“ до село Селановци (община Оряхово), където може да се наблюдава рядък вид блатно растение – Алоевиден стратиотес (прилича на водно кокиче) и което се среща само на още две места в България – резервата Сребърна и Островското блато; Природна забележителност „Хайдушката пещера“ на територията на община Червен бряг.